Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 14 август 2011 г.

Справедливостта и доброто възтържествуваха в някога разделения от Стената на комунистическата ненавист Берлин

Из Движения срещу забравата

Написа: Милен Радев

След церемонията с бундеспрезидента и канцлерката в събота, точно там, където до преди 22 години бръмчаха джиповете на гедеренските наряди, където кучета настървено лаеха из коридорите от телени мрежи, където нощта бе превръщана в ден от ослепителни прожектори, а сънят на околните жители нерядко се нарушаваше от автоматни откоси, се състоя премиера на танцовия пърформанс „Between the bricks“.

Това е любителска трупа, включваща и физически, и душевни инвалиди, ръководи се от хореографката Jo Parkes. Под звуците на виолончелото на Василий Герасимец групата интегрира майсторски в своята концепция новопостроената символична „стена“ от ръждиви триметрови пръти, маркиращи линията на някогашния зид.

В комбинация с първия слънчев ден след дълги и мрачни дъждовни седмици, с жизнерадостното небе и с ведрата и мирна обстановка наоколо, вдъхновените движения на артистите на това някога зловещо място въодушевиха навярно не само автора на тези редове, но и многобройната публика. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: