Във връзка с акцията Грамада от камъни, градена из цяла България днес: "Проклет да е Тодор Живков!", в която, разбира се, ще участвам със своя камък, ми се струва, че в Пловдив най-подходящото място, на което може да се строи тази грамада, разбира се, е Паметника на съветския окупатор "Альоша". Имах първоначалното намерение да занеса своя камък именно там.
Но понеже е доста високо, а по тази причина едва ли много хора, в това число и възрастни, ще могат да отидат дотам, ми се струва, че по-подходящо място е грамадата от камъни в Пловдив да се строи пред сградата, в която се помещава в Пловдив централата на БСП, наследница на БКП, която още не се е разграничила от злодеянията на комунизма. Мислех да предложа това място като начало, понеже не се сещах за някакъв комунистически паметник, намиращ се на по-централно място.
Накрая се спрях на следния вариант, който и предлагам сега: грамадата да се строи пред бившия партиен дом на БКП, възвисяващ се на площад "Централен". Да, там наистина е най-подходящото място за строене на тази грамада, там минават много хора, в това число и млади (студенти и ученици), нека да видят, че има и една друга България, която не търпи триумфиращата сега из страната ни комунистическа низост. (ОЩЕ >>>)
Но понеже е доста високо, а по тази причина едва ли много хора, в това число и възрастни, ще могат да отидат дотам, ми се струва, че по-подходящо място е грамадата от камъни в Пловдив да се строи пред сградата, в която се помещава в Пловдив централата на БСП, наследница на БКП, която още не се е разграничила от злодеянията на комунизма. Мислех да предложа това място като начало, понеже не се сещах за някакъв комунистически паметник, намиращ се на по-централно място.
Накрая се спрях на следния вариант, който и предлагам сега: грамадата да се строи пред бившия партиен дом на БКП, възвисяващ се на площад "Централен". Да, там наистина е най-подходящото място за строене на тази грамада, там минават много хора, в това число и млади (студенти и ученици), нека да видят, че има и една друга България, която не търпи триумфиращата сега из страната ни комунистическа низост. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Началото на грамадата на проклятието в Пловдив вече е сложено: наколко камъка са положени в основата на часовника, който е на десетина метра от входа на Партийния дом. Има там един голям часовник още от ерата на социализъма, който, разбира се, е спрял. Там всеки ще може да сложи своя камък и да отмине. Да се надяваме, че грамадата ще расте. Има опасност общинска полиция да маха камъните, но ние ще оставяме нови. С тях имахме спор, но като си тръгнем, нищо чудно и да махнат камъните.
Става дума за часовника РАДО...
Публикуване на коментар