Случилото се тия дни в средите на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, имам предвид поведението на единия от основните партньори, който в решаващ момент се отказа от споразуменията и се сдружи с една тайфа политически трупове, наричани от мен "мутроседесариат", предизвика, от една страна, буря от радост и ликуване в средите на ченгетата и на зложелателите, но, от друга страна, предизвика тъга и дори уплаха пред бъдещето сред "истинските седесари", сред истинските, сред възторжените привърженици на синята идея, сред които принадлежи и моя милост.
Прочее, тази сутрин чета във Фейсбук следните показателни изявления:
Nina Gerova: Считайте членството ми в СДС за приключено! Сбогом - още съм твърде млада за да си цапам душата с корупцията на име Софиянски!
Тony stoinev: Напускам СДС... Повече не издържам... Край!!!
Сигурно има още такива изявления, всъщност има по повод на тия събития най-различни реакции; ликуващите сякаш са най-много; някой дори хвалят Мартин Димитров, ама така го хвалят, че той, горкият, се чувства още по-гадно заради подлостта, която стори; кажи ми какви са хвалещите те, за да ти кажа що именно си сторил; както и да е, нашенски работи, няма нищо за чудене. Но в тая връзка в един момент ми хрумна да напиша кратичко писъмце до Мартин Димитров; речено-сторено, аз съм такъв, че хрумне ли ми нещо, не мирясвам, докато не го направя; зодия "Овен" съм; ето какво се получи в крайна сметка: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар