Обръщение на гражданина Г. към българския народ по случай националния му празник

Днес е 22 септември, национален празник на България. Ден на българската независимост. На този ден преди 103 години Княз Фердинанд I Български във Велико Търново чете Манифест за прокламиране независимостта на Българското Царство. Княжество България става Царство: на този ден се ражда Третото Българско Царство. Ражда се напълно независима и суверенна българска държава. Велик исторически акт, велик исторически момент е оня 22 септември 1908 година! Борбите за българската свобода са увенчани с бляскав резултат. Най-недоволни от случилото се тогава, естествено, са в Санкт Петербург, в столицата на Руската империя.

Българската независимост, тоест, свободата на България и особено на българите, прочее, е вечно актуална задача. В тия предизборни дни, когато ръцете на алчни и безскрупулни политици се протягат към трафаретната българска "корона" - защото постът "Президент" или държавен глава на България, по същество, пък макар и в най-карикатурна форма, е точно това! - един комунистически лакей (някой си Ивайло Калфин, не Бърдоквата!) нема срама да заяви, че само ония, които обичали Русия, представяте ли си, били... български патриоти!!! Щом като такива безсрамници имат наглостта да претендират да стават въплощение на българския суверенитет и независимост, представяте ли си колко окаяно е положението ни тъкмо в това отношение?! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo