Иво Беров е подкарал да пише в блога си един много смислен текст с продължения, който носи общото заглавие „Игото на свободата, или защо Бойко Борисов е вечен”. Който иска да разбере неща, за които у нас упорито се мълчи в "официалната казионност" или "публичност", би следвало да изчете цялата поредица. Днес откривам, че е публикувал откъс под заглавие Живков, Стамболов, Борисов и празниците, който особено ви съветвам да идете да прочетете, понеже е пряко свързан с днешния ден; в началото публикува дълъг откъс от стенограмата на ЦК на БКП, от заседанието, на което Живков се опитва да хариже България на СССР, но след това са още по-интересни разсъжденията му; ето малък, но много силен откъс:Всичко си е било почти готово за присъединяването на България към Русия и превръщането й в Заддунавска Губерния (Задунайская Губерния). И руски генерали се моткали из коридорите на властта, един от тях даже български премиер е бивал (Леонид Соболев), и Каулбарс, пратеникът на руския императора се е разпореждал из България като в бащинията си, и Петко Каравелов заедно с русофилите е подготвял съответния преврат, и (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар