Днес в София беше открито "светилище" на комунистически тотеми!

Вчера написах и публикувах статия Гневни мисли по повод откриването на "музея" на социалистическото "изкуство". Днес ленторезачът на республиката Боко и неговите копиеносци вече са отрязали лентата и са открили "музея", както си му е реда, с владика, който ръси със светена вода това сатанинско и бесовско сборище и прочие. разбира се, изобщо не са в състояние да си дадат сметка какъв нов невероятен гаф сътвориха по тоя начин.

Преди малко по Нова ТВ се проведе нещо като дискусия по повод откриването на този "музей". Интересно беше изказването на проф.Минеков особено. Моя милост се опита да се включи в дискусията, пишейки на стената на предаването във Фейсбук, на която обаче водещият Милен Цветков не обърна никакво внимание; явно се счита, че народът и гражданите не са компетентни да бъдат питани и да произнасят по въпроси от такива "висши сфери". Ето какво написах на стената в оня момент под влиянието на емоцията, пък за да не се загубят тия "ценни мисли", ги публикувам и тук, та евентуално да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Този "музей" не е музей на никакво изкуство, той е идеологически център за апология и пропаганда на комунизма; тук е скандалния момент! И в Европа ще се заговори за този крещящ гаф на управниците ни; какво би станало, ако в съвременна Германия създадат и открият музей на национал-социалистическото изкуство, в който да поместят свастики и статуи на усмихнатия Хитлер?! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo