Германия е отделна и голяма тема. Германската социална пазарна икономика е наистина един сравнително добър модел, но също нелишен от недостатъци. Всъщност германското икономическо чудо след войната става възможно само благодарение на великодушната помощ на Америка. Това навремето беше един умен, далновиден и щедър ход на САЩ.
Днес Германия (и Япония) все още имат реална икономика, която произвежда реални стоки, за разлика от англосаксонските страни, които са се деиндустриализирали и имат вече само виртуална икономика. Въпреки това и Германия се сблъсква с все по-остри проблеми – демографски спад, липса на квалифициран персонал, проблеми с мюсюлманските имигранти и т.н.. Освен това и тя е много задлъжняла и трупа все повече нови дългове. Но най-големият проблем е, че ако през 1990 изглеждаше, че ФРГ присъединява ГДР, днес сякаш ГДР подмолно поглъща старата ФГР.
В много отношения не съм съгласен с американският анализатор Джордж Фридман, но някои негови мисли заслужават внимание, например: (ОЩЕ >>>)
Днес Германия (и Япония) все още имат реална икономика, която произвежда реални стоки, за разлика от англосаксонските страни, които са се деиндустриализирали и имат вече само виртуална икономика. Въпреки това и Германия се сблъсква с все по-остри проблеми – демографски спад, липса на квалифициран персонал, проблеми с мюсюлманските имигранти и т.н.. Освен това и тя е много задлъжняла и трупа все повече нови дългове. Но най-големият проблем е, че ако през 1990 изглеждаше, че ФРГ присъединява ГДР, днес сякаш ГДР подмолно поглъща старата ФГР.
В много отношения не съм съгласен с американският анализатор Джордж Фридман, но някои негови мисли заслужават внимание, например: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар