Атанас Атанасов е обнародвал на страницата си във Фейсбук съобщение, озаглавено ГЛАВНИЯТ ВЪПРОС. Това, което пише, ми даде сгоден повод и аз да кажа първоначалната си позиция по повод назначаването на Росен Плевнелиев за кандидат-президент; една, прочее, смехотворна кандидатура; та ето бележката на ген. Атанасов, а под нея давам и своята позиция, която написах там под формата на коментар:
Обявяването на кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ - Плевнелиев-Попова - има нужда от многостранен анализ. Има много неща, които трябва да се кажат за цялостния сценарий изобщо. Времето за такъв разказ е малко. По-големият проблем сякаш е, че няма да има място където да се разказва. Но най-големият проблем е, че ББ е помислил как да отнеме на опонентите си и времето и мястото за това. Изобщо Той много резултатно работи с медиите.
За това опозицията на властта би следвало да се съсредоточи основно в разясняване на главния въпрос - ОПАСТНОСТТА ОТ ДАВАНЕ НА ЦЯЛАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ В РЪЦЕТЕ НА БОРИСОВ!
Това пише г-н Атанасов. Споделям разбирането му. В тази връзка ето какво написах там:
С турянето на най-послушното си момче Плевнелиев за кандидат-президент Боко се изгаври с Конституцията и институциите на демокрацията. Защото по този начин той ще съсредоточи в ръцете си два поста: на Президент и на Премиер. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар