В наше време умственият прогрес е стигнал дотам, че етническата принадлежност на човека се смята за нещо съвсем несъществено

На Фейсбук-стената на журналиста Kalin Manolov се проведе интересна дискусия по поставена от него претенция към... "циганите"; забележете, претенцията не е към определена категория от тази общност, а към всички до един, явно е обидна за ония хора, за които тя не може да се отнася; а ето и тази така интересна претенция:

Какво искам от циганите? Да ходят на училище често, да работят понякога и да спазват закона винаги!

Претенцията е харесана от 54 човека. А ето сега и самата дискусия, която ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Assen Kanev: Защо само от циганите?

Kalin Manolov: Защото сега са на мода. :-) Тези неща повечето българи ги правят и без охрана от жандармерия.

Assen Kanev: Едни лузъри мразят други лузъри за да не мразят себе си.

Kalin Manolov: Така е, и не само в България. Но все пак циганските лузъри са доста повече.

Assen Kanev: Това е видимото, а невидимото - че както циганите често стават лузъри, така и лузърите вътрешно често стават цигани.

Ангел Грънчаров: Вярно говори г-н Манолов и отправя разумни претенции. Но аз като човек, занимаващ се вече цял живот с училище, бих желал да повдигна въпроса: а защо циганите не са убедени, че изобщо има смисъл да се ходи на училище? Не ходят на училище, значи си мислят, че извън училище самият живот ще ги научи на нещо повече от училището. Циганинът поставя живота (и неговите уроци) по-високо от училището и ако вземем предвид в каква ситуация е днешното българско училище, нищо чудно да се окаже съвсем прав. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo