Какво е да си истински мъжкар?

Г-н Радан Кънев е написал поучителен и много реалистичен текст, носещ заглавието Мъжкари, който ви съветвам да прочетете непременно; понеже в блога му няма бутони "Харесвам!" или "Препоръчвам!", ми се налага да напиша ето това кратко представяне. Прочее, ето поне началото на коментара на Р.Кънев:

От известно време сме ощастливени от новината, че в България имало мъжкари - Ицето Стоичков и неговите приятели от МВР, пардон, ГЕРБ.

По-късно разбрахме какво е да си мъжкар.

Мъжкарско е да слушаш концерти на Веско Маринов, докато държавата ти гори.

Мъжкарско е да си пиеш кафето и да подкрепяш Йордан Лечков - с присъда, още осем висящи дела, спрени еврофондове заради корупционен модел на обществени поръчки. Вече два пъти компрометирал изборите в Сливен с масово купуване на гласове...

Мъжкарско е да подкрепяш Кирил Йорданов във Варна и да го обявяваш за пръв приятел. С надеждата, че ще си припишеш победа, спечелена с купени гласове...

И така нататък, ако някой се интересува по-подробно какво е в нашенски условия да си мъжкар, може да прочете на пособеното място. Моя милост пък написа там ето този текст:

Мъжкарят явно е нещо много повече от пич, т.е. е пич на квадрат, предполагам. Пичът, знайно е, е нещо много повече от тарикат, а тарикатът е кандидат-пич. Мъжкар на мъжкарите, знае се, е само Бойко Борисов, он, следователно, е мъжки мъжкар, докато другите мъжкари не е сигурно дали са такива. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo