Зад "спонтанната революция" срещу циганите съвсем определено си личи руско-кагебистки сочещ и указващ "правилната посока" пръст

Волен Сидеров, така нежно усмихващ се от кандидат-президентските си плакати, пак започна да се държи сякаш конска муха е влязла в ануса му: подобно на лаком кърлеж усети, че в наченалата се истерия срещу циганите може да се насмуче с кръв, т.е. да посъживи трупа на АТАКА. Чувам, че дори бил поискал от управляващите Министерството на вътрешните работи, щото само той щял да ни оправи - предполагам като прати полицаите заедно с войнствените платени провокатори, та заедно да бият циганите и да ни устроят една чудесна касапница, подобна на югославските.

Изобщо Отечеството ни постепенно заприличва на образцова лудница, а пък интересно е, че Премиерът Боко сякаш или съвсем не разбира опасността на случващото се, или пък е добре посветен в сценария на тия събития, който, по мое мнение, е правен не другаде, а в руското посолство. Сидеров, прочее, е най-желан гост там, тъй като много често се налага директно да му връчват инструкциите. След като руското посолство у нас създаде с парите си АТАКА, сега е дошъл момента наште "патриоти" да изпълнят точно задачата си, пък ако ще цяла България да пламне и изгори. Зер, както вече е известно от думите на европоидния ни кандидат-президент на комунистите Калфин, българските патриоти са известни с това, че обичат Русия много повече от България.(ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo