Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 12 септември 2011 г.

Вие, Грънчаров, сте един вреден човек за нашата страдална родина, а блогът ви трябва да бъде затворен!

Моите "околодеветосептемврийски" статии в блога - виж поне Мнението и оправданието е като задника – всеки го има, но не всеки го показва и също Защо сме страна, прогизнала от комунизъм - предизвикаха невероятно възмущение у една другарка, носеща името "Цветанка Владова"; ето какво благоволи да ми напише нейна милост, публикувам коментарите й заедно с моите отговори, та да се опитате да съизмерите два свята, на единия от които упоменатата другарка е символ и въплощение, а пък другият в някакъв смисъл има за свой редови гражданин моя милост, един демократ с некомунистически убеждения от Пловдив:

Цветанка Владова рече: Вие имате халюцинации - за какъв „кървав преврат“ говорите?! Трябва да ви съобщя, че имаме демокрация и свобода, която дава право на всеки да ходи на гроба на когото си иска или да му сложи билборд - защото това на вас никак не ви вреди, та започвате да ругаете!

Хайде стига с тези фашистки изстъпления и тъпотии! Оставете хората! Няма да ви казвам защо: няма да го разберете!

Комунизмът, но и фашизмът, се преследват и са обявени за престъпление срещу човечеството. Спрете да го практикувате! Стига омраза, злоба, нетърпимост към хора, които на вас лично с нищо не ви вредят! (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: