Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 14 октомври 2011 г.

Желязната лейди на 86! Честит рожден ден! Бог да Ви поживи, Баронеса Тачър!

Бог да дава здраве на великата поборница против комунизма, която има голяма заслуга за рухването на това страшно зло!

Ще сложа този плакат на стената на кабинета по гражданско образование, в който преподавам. Да знаят младите коя е Маргарет Тачър - и на кой дължат свободата си; дължат я на велики личности, на велики антикомунисти като нея!

По идея от Фейсбук-страницата на Здраво Кулев


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Мaggie Thatcher наистина беше забележителен лидер. Ще цитирам един анонимен американски автор, който пише следното:

„След разпада на Съветския съюз Маргрет Тачър беше интервюирана от Кристофър Стори, издател на книгата на Голицин The Perestroika Deception („Измамата перестройка”). Стори пише:

„По-късно в интервюто, след като разбра, че познавам книгата на Анатоли Голицин New Lies for Old и след като намекна, че не споделя анализа на Голицин, бившата министър-председателка каза: „Не мисля, че сме били измамени – поне се надявам да не сме били.””

Тази забележка ме преследва открай време. Нейните думи очевидно разкриват, че министър-председателката, чиито действия открехнаха вратата и дадоха възможност на Съветския съюз да я отвори широко, за да може да експортира коварната измама перестройка на Запад, запазва своите съмнения, че Западът може да е станал жертва на съветска стратегическа измама. Обстоятелството, че тя е готова да признае подобно съмнение, е свидетелство за нейната вродена интелектуална честност и сила на характера. Това е повече, отколкото може да се каже за Западните лидери днес...”

край на цитата

Друг е въпросът, че към края на управлението си се беше главозамаяла и пооткъснала от действителността в Англия, вследствие на което беше свалена със съвсем неочакван от нея вътрешнопартиен преврат. В самата Англия тя е спорна фигура. В анкети е избирана на 16-то място сред най стоте най-велики британци на всички времена, но и на трето място сред стоте най-лоши. Това се позабрави, но е факт че, че някога велика Англия през 1970-те години беше колабирала и фалирала – в пълния смисъл на думата, както Гърция днес – стачки, инфлация над 20%, режим на тока и т.н - и беше принудена да се унижи пред МВФ. В крайна сметка беше спасена с кредити от МВФ. Това беше резултат от 30 години социализъм при управлението на лейбъристите. Със своите реформи Тачър наистина изправи Англия на крака и заслужава уважение. Само че въпреки тези реформи или може би отчасти в резултат на тях Англия днес отново е в технически фалит. Тя се е деиндустриализирала и вече има само виртуална икономика, основана на борсово-финансови фокуси и манипулации, както впрочем икономиката на целия англосаксонски свят и в голяма степен на останалите развити западни страни.