Автор: Милен Радев
Новината за подлото убийство на Ана Политковска сграбчва за гърлото и премрежва погледа. Тя буди възхищение пред смелостта на покойната и разгаря ярост пред наглостта на поръчителите.
В днешна Русия нейното име се бе превърнало в символ за непреклонна, честна и неподкупна журналистика. В страната и в чужбина (когато й бе разрешавано да пътува зад граница) гласът на Ана Политковска бе слушан с внимание. Тя бе една от последните публични фигури, които призоваваха към завръщане в царството на здравия разум, на почтеността и елементарните човешки ценности – в противовес на официалната лъжа, на социалния разврат и грубото насилие, възцарили се поголовно в нейната Родина. Смелост и решителност като нейните не се прощават от властващата бандитско-кагебистка върхушка. (ОЩЕ >>>)
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар