За мързеливите, некадърните, глупавите, завистливите хора капитализмът е и ще си остане най-голямото зло

Коментар на Момчил Дойчев по публикацията Защо сме страна, прогизнала от комунизъм

Комунизмът и днес очевидно е прогонил всяка възможност за самостоятелно мислене и изобщо за мислене на много хора, г-н Грънчаров. Аз от собствен опит знам, че да спориш с комунисти е все едно да спориш със селските радиоточки от «светлото комунистическо минало». Но все пак се надявам все някога тези бедни духом, жестоко ограбени от криминалната идеология на комунизма хора да се съвземат и отново станат хора.

Първият другар, който Ви апострофира, г-н Грънчаров, се учудва, че можело да има червени олигарси, защото комунизмът проповядвал равенство и всеобщо щастие. Той изобщо не може дори да си представи, че това е идеологическа измама, утопия, стръв, която да налапат шарани като него. Да, комунизмът е прекрасна утопия за това, че „всичко е в името на човека, за благото на човека…“ Но дори малкият социалистически Иванчо знаеше кой е този човек, или по-точно - кои са тези хора…

Всъщност зад тази примамлива утопия се крие една грозна идеология за поробване на цялото човечество, за световно господство на най-реакционните и мракобесни сили, съществували някога в историята. Тези заговорници не случайно са антикапиталисти. Защото капитализмът създава правила и контрол над дотогава безконтролни властници, тирани и олигарси. Капитализмът им пречи, защото създава Свобода. Свобода в стопанската сфера, където те, а не държавата решава какво да сеят, какво да строят или какво изобщо да предприемат в своя живот. Той създава и така омразната за комунистите демокрация, защото народът, а не шепа овластени бандити решава кой да ги управлява. Той създава благоденствие за всички, защото позволява реализация и самореализация, независимо от волята на властимащите на базата на способностите на всеки, който желае и може да се труди. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo