Парад на празните тенекета

Гледахте ли кандидат-президентския "дебат"? Жалка работа, нали? Тримата "най-харесвани", санким, тримата удобни и доверени на олигархията ни кандидати, които ни ги пробутват, разговаряха така велеречиво - и ни гледаха така мило! Трогателна картинка! И какво си мислехте по време на дебата? Кажете и вие, аз ще кажа ето сега. Ще дам отчет за мислите си, които витаеха в главата ми докато гледах постния "дебат" между тия три кукли на конци.

Първото, което си мислех, беше: какъв бляскав парад на безличността! Парад също и на посредствеността, защото у нас съвсем не се разбира що е личност, а как да се разбере при това положение що е безличност? Налага ми се накратко да разясня.

Личността е нещо бляскаво, ярко, излъчващо автентична човешка светлина. Личността, примерно, няма да говори общи приказки, както правеха тия тримцата. Личността няма да си позволи да лицемери и да играе пошло театро; лицемерят тия, които няма какво особено да покажат и затова се напъват да покажат нещо, което го нямат. Личността може да бъде оценена като личност само от личност. Безличникът поражда одобрение само у безличниците. Личността се гнуси от безличността.

При положение, че личностното начало у нас изобщо не се цени, правилно са се ориентирали другарите, които ни пробутват тия тримцата. Защото у безличника личността предизвиква раздразненост. Личността твърде дразни "масата", масовия безличен и сив човек и човечец - ето главния критерий за разпознаване, че пред себе си имаме личност. Когато не дразни, това свидетелства, че пред себе си имаме безличник. Типичен сив безличник. Личността обаче не се вмества в "типове" и "стандарти". Тя е себе си. Нищо повече от това. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo