В публикация под заглавие Маккейн: Смъртта на Кадафи – повод Путин да се изнерви, в която се съобщава, че съперникът (от републиканците) на недоразумението Обама за президентския пост в САЩ, чета следното:"... След победата на либийската опозиция и смъртта на Муамар Кадафи диктаторите по целия свят трябва да започнат да се изнервят." Той даде за пример сирийския президент Башар Асад и руския премиер Владимир Путин.
Това изказване на Джон Маккейн е накарало интернетното плямпало, именуващо се "Проф. Добри Божилов", да напише следния крайно тъп и злобен коментар:
Понякога има и добри страни демократите да печелят избори в САЩ. Този войнолюбец ако беше станал президент, щеше да разпали нови войни. Може би си струва левичарството на Обама пред още една война някъде по света. Само ми е интересно как Маккейн щеше да подпомогне с бомбардировки евентуални въстаници срещу Путин. От Втората световна война до сега няма информация САЩ да са воювали със съперник, от който не са поне 10 пъти по-силни. В някои случаи дори подобни съперници са им разказвали играта. Дърдорковци и каубои. Само войни палят и требят хората. Добър урок им изнесоха виетнамците, добър урок им изнасят и в Афганистан сега няколко стотин талибани. Цялата американска военна мощ насреща...
Това пише умникът Божилов, който, както и подобава за плямпалата, е на всяка манджа мерудия; моя милост не търпи много-много такива празнословци и словоблудци и при това не им цепи басмата; ето какво написах като реплика на горната словесна мастурбация на упоменатия проф. Д.Божилов: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Ами нали и ти си същия тъпанар бе, Грънчаров, на всяка манджа мерудия. И всичките ти мнения - постове в блога ти, коментари във Фейсбук - са като кравешко лайно лятно време
Публикуване на коментар