С кого подобава да сравняваме нашия кумир Б.Борисов: с цар Калоян, със Стефча Стамболова - или с Иисус и Мохамед едновременно?!

Бойко Борисов, сиреч, ГЕРБ, удържа още една победа. Всъщност - две победи. На президентските и на местните избори. Имаме всички условия българският народец да повтори падението на руския такъв, който видя в Путин своя спасител и оправител, и почна да му се кълне в беззаветна вярност. Начело на такова едно падение вървят подлизурковците. Като прочетох нижеследующия текст си рекох на ума: "Айдеее, почна се: парадът на подлизурковците зафаща да набира сила!". Публикувам пищното словоизлияние на някакъв подлизурко, което започва така:

Снощи, като гледах пресконференцията на ГЕРБ, премиерът ми напомни на двама велики българи, които са оставили дълбока следа в историята на България.

И после дълбоко(не)уважаваният подлизурко сравнява Бойко Борисов с... цар Калоян и със... Стефан Стамболов! Тъй като този текст показва как започва да нараства пълзящата диктатура, го публикувам изцяло, а пък отдолу ще прочетете два коментара, които изцяло отговарят на моята позиция спрямо наблюдавания феномен; прочее, блогът, който публикува споменатато словоизлияние, тоест, бълвоч, е ExtremeCentrePoint; ето и самия словесен бълвоч:

Бойко Борисов до Калоян и Стамболов

Снощи, като гледах пресконференцията на ГЕРБ, премиерът ми напомни на двама велики българи, които са оставили дълбока следа в историята на България. Те са поели държавата в аналогична обстановка, тежка криза, разпри и междуособици и са я извели на върхови места в Европа. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo