Да хвърля ли и аз своята съчка на утрешното аутодафе, на което ще бъде изгорена многострадалната българска демокрация?

Иво Беров е написал на страницата си във Фейсбук следния коментар:

Утре много хора ще разправят, че са гласували против Доган, против социалистите-бивши-комунисти, против тройната коалиция, против строежа на Белене и всякакви подобни, но всъщност съзнателно, а повечето случаи несъзнателно, ще са гласували за уродливостта в политическия и обществения ни живот. Но всъщност вече всичко започна да ми омръзва, това е безнадеждна работа...

Много хора също се изказват там, започнала е интересна дискусия; остават часове до изборите, а много хора, в това число и моя милост, не знаят какво да правят, как да постъпят - за да не се опозорят. В израз на тия мои чувства ми се наложи да напиша там, на страницата на И.Беров, следния кратък коментар:

Аз също съм в положението за първи път утре да не мога да ида да гласувам; дори и да се реша да ида да гласувам за Плевнелиев (вероятността за това е твърде малка), ще го направя с отвращение, и, на второ място, се страхувам, че ако сторя така, после съвестта ми няма да ме остави на мира. Страх ме е да не стане така, че с гласа си за Плевнелиев и аз съм хвърлил своята съчка на онова великолепно аутодафе, на което е била изгорена многострадалната българска демокрация. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo