Дали оня, който се радва на самото убиване, гледайки как убиецът убива, не е по-изроден от самия убиец?!

Иво Инджев е написал текст под заглавие Миролюбието на войнолюбието, в който представя интересен и показателен детайл от битието-житието на така разгорещено обсъжданата тия дни Миролюба Бенатова; ето за какво става дума:

На 11 септември 2001 г. Миролюба на висок глас и в екстаз повтаряше “Е, сега им се е_а майката на американците”! Беше дяволски щастлива и засмяна от гледката на апокалипсиса в Ню Йорк! Сцената се развиваше в нюзрума на Би Ти Ви на фона на кадрите, които показваха в реално време срутването на небостъргачите в Ню Йорк и летящите от прозорците на небостъргачите все още живи хора, опитали се да откраднат няколко секунди живот.

Не очаквам да бъда подкрепен от свидетели, макар мнозина колеги да бяха такива в зала 12 на НДК. Премълчавал съм досега този (допълнително кошмарен) спомен за кошмара от 11 септември, защото думите ми неминуемо ще се възприемат като лична атака срещу Миролюба, за каквато нямам основание. На мен лично “нищо не ми е направила”. “Само” се радваше от сърце на невероятната човешка трагедия…

Доста хора коментират тази случка в блога на г-н Инджев. Интересни са коментарите там, непременно е добре да ги прочете човек. Моя милост се включи в тия коментари, пишейки ето това: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo