Тази сутрин отново сядам да напиша поредното си "Открито писмо" до кандидата за президент Р.Плевнелиев, на което той отново, разбира се, няма да обърне никакво внимание. Аз вече писах какво означава това: Тотализиращи тенденции в поведението на Росен Плевнелиев, трасиращи пътя към авторитаризма и диктатурата. Мина половината време до балотажа, а все още нашият мил кандидат-президент няма мъжеството да встъпи в диалог с един български гражданин, силно обезпокоен от това, което се очертава като развой на нещата в страната и държавата ни.Прочее, игра с огъня в тази ситуация не бива да се допуска; разочарован съм, че и Иван Костов, вместо да иска гаранции от кандидата, че няма да съсипе окончателно демокрацията ни, отправи призив да гласуваме за Росен Плевнелиев ей-така, само защото да не сме били допуснели трети мандат на Гоце Първанов. Мнозина проницателни анализатори - виж, примерно, последните коментари на Иво Беров във Фейсбук - съвсем основателно предупреждават, че в очертаващата се неблагоприятна за демокрацията ни тенденция, за да има все пак някакви противотежести на абсолютизма, е по-разумно да се гласува за Калфин. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
1 коментар:
Първият демократично избран президент на нова България беше лидерът на СДС, антикомунист и дисидент Желю Митев Желев. Само че поведението му след това беше всичко друго, но не и поведение на проевропейски демократ-антикомунист. Той имаше решаващо участие в свалянето на правителството на Филип Димитров и въобще в институционализирането на лъжата в българската политика. Аналогична на Желювата програма и имаше и Петър Стефанов Стоянов. Излишно е на това място да рекапитулирам последвалото негово поведение, безкрайните пируети и увъртания, умилкването му около НДСВ като вече „независим” кандидат, завръщането му в СДС и т.н. С прискърбие трябва да констатираме, че президентите от СДС не се оказаха на висотата на своята историческа отговорност. Те най-безсрамно колаборираха с антидемократични сили и забавиха развитието на България за дълго, респ. върнаха страната назад.
Ето защо ако днес някой препоръчва да се гласува за кандидатите на ГЕРБ заради хубавата им проверопейска програма, трябва да приведе силни, ама наистина много силни аргументи защо смята, че този път нещата ще са различни и защо те, за разлика от своите злополучни „демократични” предшественици, ще се придържат към своите предизборни обещания, ще работят за благото на България, ПРОТИВ РУСИЯ, за демокрация, Европа, НАТО и САЩ. Какви са гаранциите за това? Впрочем и Симеон обещаваше прагматичност, „почтеност във всичко”, демокрация и Европа, но тъкмо по негово време България отново се обърна решително към Русия, а мафията пак започна да вилнее свободно. По пътя на индукцията би трябвало да предположим по-скоро песимистично, че и сега ще се повтори същият сценарии. Така че има много повече основания за скептицизъм, отколкото за наивен оптимизъм.
А аргументът, че с Плевнелеив има поне някакъв шанс, докато с Калфин има гаранция за руско влияние, не е валиден. Ще кажа само: съвсем не е тривиално, че некомунистическите президенти в Източна Европа са по-неудобни за Москва. Защо ако Русия е за комунизъм не допусне Зюганов за президент? Та той дори спечели изборите през 1996, но въпреки това за победител бе обявен „демократът” Елцин! Излиза, че в определени ситуации е по-изгодно да се лансират формални некомунисти, отколкото отявлени комунисти, защото представляват по-добра фасада и прикритие за неокомунистическия режим. Както казва чешкият дисидент Петър Цибулка:
„Най-важната задача на комунистическите шпиони е да спечелят абсолютното доверие на вражеския лагер. (Агенти, неспособни на това, нямат стойност за централата.)”
Впрочем още Ленин в годините на НЕП създава фалшива опозиция чрез операция „Тръст” (Трест), чрез която поставя под контрол антисъветските сили. В нея участват стари царистки генерали (Брусилов и др.) и аристократи, които са лоялни към новия съветски режим. Тази операция е прототип за създаването на фалшивите дисидентски и антикомунистически движения в Източна Европа като Харта 77, Солидарност и под. и всички нови некомунистически формации след 1989.
Публикуване на коментар