Публикувам тук като знак на времето две дискусии, проведени във Фейсбук непосредствено преди втория тур на изборите - и в деня на самите избори. Спор няма: това бяха твърде трудни и тежки избори. Трудни и тежки бяха тия избори най-вече защото поставиха в изключително тежко положение най-качествената част от избирателното тяло: автентичният десен, сиреч, мислещия, избирател. Смятам, че дискусиите, които водиха помежду си тия избиратели, са поучителни за всички, но най-вече за изследователите, които един ден, убеден съм, ще се заинтересуват от сегашните български политически нрави.Пълният текст на първата дискусия може да се намери и прочете ето на този линк. А на втората дискусия: ТУК. А ето сега онова, което моя милост е извадила от тях като някакъв по-същностен акцент:
Ivo Berov: Утре много хора ще разправят, че са гласували против Доган, против социалистите-бивши комунисти, против тройната коалиция, против строежа на Белене и всякакви подобни, но всъщност съзнателно, а повечето случаи несъзнателно ще са гласували за уродливостта в политическия и обществения ни живот.
Ангел Грънчаров: Професор Божилов, да гласувам за Калфин, който също е другата страна на натресеното ни статукво, съвсем не е израз на съпротива срещу статуквото. Помислете малко. Опитайте, не е толкова трудно. Тъй че не ми пробутвайте на мен именно плоските си умозаключения. С Калфин президент или с Боковия човек нещата изобщо не се променят принципно; ако Медведев не се казваше Медведев, а, да речем, Лисицин, смятате ли, че диктатурата на Путин щеше да бъде по-слаба? А да гласувам за комунист за мен е изключено по презумпция; не само ръката ми ще изсъхне, но и сърцето ми няма да издържи на унижението и позора... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар