Чета всякакви интересни анализи и особено пък читателски коментари на тия анализи - анализи на резултатите от изборите и на оформилата се "нова ситуация". Тук-там намирам същностно значими и имащи фундаментален смисъл възлови моменти, без долавянето на които едва ли може да се проумее смисъла на ставащото. Имам друга работа "и на ушите", както се казва, но и аз не мога да отмина тия проблеми. Понеже смятам, че от огромно значение е да успеем да доловим точния смисъл на случващото се - с нас самите, с държавата, с нацията. Ето обаче как искам да процедирам този път.Искам да направя една, според мен твърде показателна и изразителна аналогия между настоящите президентски избори и предишните, ония от 2006 г., на които Гоце Първанов, в двубой на балотажа със Сидеров, успя да седне за втори път в президентското кресло (и по този начин да има възможността да направи поразиите, които направи). През 2006 година основните играчи в политическото поле са БСП, ДПС, АТАКА (която в предишната година, на парламентарните избори, е успяла да се натика в Парламента), НДСВ (доста стопено, но все пак явяващо се фактор), двете сини партии, ДСБ и СДС (имащи самостоятелни парламентарни групи). Бойко Борисов, забележете, още го няма, което поражда резонния въпрос: как ли изобщо Слънцето е могло да изгрява тогава без Него. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Момент, какво е това черногледство, нали изборите бяха спечелени от дясната, консервативна, антикомунистическа партия Граждани за ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ на България, член на ЕНП. Логиката предполага, че с това с комунизма в България е свършено. Да не би да искате да кажете, че тук има някаква намеса и манипулация от страна на Москва? Как така? Ама нали комунизмът в Източна Европа рухна през 1989 – народите въстанаха и свалиха омразните комунистически режими. Ама нали и в СССР народът въстана по време на неуспешния преврат 1991, КПСС беше разтурена и забранена, а СССР се разпадна. Нали и в Русия днес управляват десните, антикомунистите – Медведев, Путин, Единна Русия? Нали светът днес се командва от Съединените щати?
Значи с комунизма или е свършено, или не е. Не може да има такива средни положения. Такова нещо не е имало никога в историята. С царска Русия е било свършено 1917, след това не е имало „рецидиви на царизма”. Със буржоазна България е било свършено през 1944. След това при Димитров, Коларов, Червенков и Живков не е имало „реставрация на капитализма” или рецидиви на „монархофашизма”. В Германия след 1933 Ваймарската република е била мъртва, не е имало вече опити за нейното възкресяване, нито пък при Хитлер са оцелели елементи от нея.
Струва ми се обаче, че истината за комунизма е доста по-различна. Комунизмът никога не е рухвал, неговата смърт беше зрелищна самоинсценировка. При това основната цел на тази самоинсценировка е и остава баламосването на Запада с цел не комунизмът, а именно западната либерална демокрация да бъде подкопана и да рухне. Така че забравете за превръщането на посткомунистическите страни в „нормални” държави. По-вероятно е обратното – трансформацията на западните държави в комунистически. Маркс и Ленин всъщност отдавна са предсказали рухването на капитализма. Този план се намира вече в доста напреднала фаза на своето осъществяване. Хората въобще не си дават сметка какво предстои. Анализите на България са интересни за българите, но иначе България е един съвсем маргинален театър, ключовите събития няма да се разиграят в България, а другаде. Да, мисля, че е крайно време нещата да бъдат назовавани с истинските им имена и да се концентрираме върху големите проблеми. Това какво бил рекъл, казал или направил този или онзи български т. нар. „политик” е съвсем периферно. Даже си мисля дали не е вече време постепенно да се започнем да подготвяме запаси от храна, вода, бомбоубежища и др. предвид назряващите събития.
Публикуване на коментар