Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Кога едно общество преуспява и се радва на добри плодове?

Тази сутрин не ми се пише за нищо - и ето, ще пиша за това, че не ми се пише. :-) Всъщност не е истина, че не ми се пише за нищо, а по-право - пише ми се, ала за много неща; и не мога да реша с кое да започна. А това вече е проблем. Всекидневен проблем. Какво да избера, с какво да започна? Да избера от множеството проблеми, които гъмжат в съзнанието ми. Всяка сутрин нещо надделява, а други теми жертвам ли жертвам - ето, сега те си отмъщават, поради което на нищо не мога да се спра. И в това раздвоение - "разтроение", "разчетворение" и пр. - предпочитам да не правя нищо. Е, виждате, че нещо ще направя, ще пиша за това, че не ми се пише. :-)

Моята истинска любов са най-сериозните проблеми на философията, а всъщност това са проблеми на човека, човешки проблеми. Ала всяка сутрин общо взето изневерявам на голямата си любов и по принуда се занимавам общо взето с политически коментари, заради което съм така много критикуван от неколцината ми приятели-философи, които може би с основание считат, че това моето е чиста загуба на време. На моменти и аз мисля като тях, но в други моменти считам, че един философ като мен, ако избере за своя съдба не витаенето на духа в пространствата на чистата мисъл и философия, каквото всъщност е истинското му призвание, а ако се отдаде на една гражданска ангажираност със случващото се, това не е загуба на време, напротив, е нещо, което е рядкост сред това съсловие на философите особено у нас. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

9 коментара:

Анонимен каза...

Поздравления, г-н Грънчаров! Дори когато не ви се пише, успявате да произведете километрична, безсмислена проза. Човек без работа...

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря! Особено съм поласкан от Вашата преценка, че прозата ми е изцяло безсмислена :-) Дори и когато не ми се пише. А кога прозата ми е по-безсмислена: когато ми се пише или когато не ми се пише?! :-)

Анонимен каза...

Все тая.

Ангел Грънчаров каза...

Впечатлен съм, че Ваша милост толкова си пада по моята абсолютно безсмислена проза! И така редовно ме чете. Радващо е това, тъй като човек в днешно време така трудно може да срещне родствена душа. А пък душата на абсурдист е още по-рядка, тъй че е невероятен шанс, че се засекохме по белия свят :-)

Bacho Кольо каза...

Не искаш "Боко", искаш Костов. Добре де, ама как да стане? Партията на първия спечели 48% от гласовете, а тази на втория - 2%. Нерде Ямбол, нерде Стамбул

Анонимен каза...

"Прекрасно щеше да е, ако Боко, да речем, си се занимаваше само с пожарникарство, с карате, с ритане на мачлета или поне с най-обикновен бандитизъм. А Костов, доказан и проверен политик и държавник, да си се занимаваше с това, което умее най-добре, именно, да управлява, да внася ред и разум в държавните дела. "

Господин Грънчаров ... не ме карайте да мисля, че сте станал привърженик на тоталитарни форми на управление ...
И аз искам Костов да управлява и считам, че е успял и най-добър, да ама партията му има 4 депутата ...
Бойко Борисов е подкрепен от около 40 пъти повече хора на демократични избори. Очевидно хората са решили, че искат БББ да ги управлява и понеже съм демократ, считам че трябва да уважавам решението им до 2013 ...
А и все пак да ви кажа мнението си като бивш член на ДСБ- Костов е прекрасен за управляващ, но напълно неспособен за партиен лидер и с катастрофални грешки в кадровата политика, а тези неща имат значение и още как ...

Ангел Грънчаров каза...

Вярно, демократ съм. И точно затова нямам правото да мълча когато съм убеден, че мнозинството греши. Когато греши, му казвам, че греши - и прави простотии. И при това в днешно време не привържениците на Костов сме привърженици на диктатурата, а привържениците на Боко са привърженици на авторитаризма и деспотизма. Една диктатура, нищо че е "димократична диктатура", изобщо не е по-малко лоша от всяка друга диктатура и тирания. Пример: путинската тирания, която, както разбираме, е образец за нашите следовници на руския самодържец. Боко явно е назначен да бъде нашият Путин. Да видим дали ще успеем да провалим тия злокобни планове за съсипване на демокрацията ни...

Анонимен каза...

Лъжа е, че сте демократ, г-н Грънчаров. И котките знаят, че не понасяте чужди мнения и при първия знак на несъгласие с вас започвате да обиждате истерически и да крещите: "Комуноид!!!". Това правите, щото само това МОЖЕТЕ да правита. До там ви стигат ръцете. Ако имахте някаква власт с удоволствие щяхде да се разправите с несъгласните с вас.
Не си правете труда да отричате.

Анонимен каза...

Е да, но политиката е нещо, което непосредствено засяга всеки или ако перифразираме Троцки, бихме могли да кажем, че дори да не се интересувате от политика, политиката се интересува от вас. Ето защо аполитичността е нещо контрапродуктивно. Има аполитични философи като Епикур и Витгенщайн, но и силно политизирани мислители като Платон, Хегел, Маркс, Ръсел и т.н. При това някои от тях те не са се занимавали просто с политическа философия, а са участвали активно в политическия живот. Така например Платон прави опити да осъществи идеалната държава на практика, Ръсел е (ляв) политически активист и даже лежи в затвора заради възгледите си, Маркс е искал да стане диктатор на Германия и т.н. В страни като Франция и Италия философията открай време играе голяма обществена роля, на другия полюс е англосаксонският свят, в който философията е чисто академична, много техническа дисциплина без пряко отношение към обществото и политиката. Германия е някъде по средата. Пример за политически активен философ днес например Бернар Анри Леви (BHL) във Франция. Интервенцията на френските въоръжени сили в Либия бе внушена на Саркози от Леви. Според Платон пък философите не само трябва да участват в политиката, но именно те трябва да управляват.

Силата на западните общества наистина е до известна степен в това, че там всеки си тежи на мястото, не се големее, не излиза от своето амплоа и прави онова, което му е работата. На Балканите обаче има много универсални гении, които знаят всичко и за всичко и всяко дават съвети как да се направи. И на Запад обаче има упадък в политическата класа. Старите политици бяха от съвсем друг калибър. Сравнете например Чърчил с Камерън или Де Гол със Саркози. Да не говорим за Стамболов и Малинов, от една страна, и Симеон и Станишев, от друга. Не забравяйте обаче, че няма образование за „политик”. Политиците в гражданския живот може да имат съвсем различни професии. Ангела Меркел например е физик, но никой не иска от нея да си гледа физиката и да не се бърка в политиката. В Америка между другото, за разлика от Европа, въобще няма професионална политическа класа. Там всички са, така да се каже, аматьори и при всеки нов президент се сменя цялата администрация. А иначе още Платон в идеалната си държава е разпределил дейностите и разписал точно ролите: философите философстват и управляват, стражите пазят и воюват, селяните и занаятчиите работят. Това според него е справедливо, защото всеки прави онова, което му е присъщо по природа.