Гледах тия дни филма "Чекист", чийто плакат публикувам отдясно. Не че филмът блещи с някакви художествени достойнства, въпреки някои свои психологически находки, но като историческа фактология филмът си струва да се гледа. Който иска да усети чак с кожата си кошмарът, какъвто по същината си е комунизмът, нека да изгледа тоя филм, в който друго почти не се дава, освен това как работи една "фабрика на смъртта", наречена ЧК, туй значи "Чрезвичайная комисия", именно болшевишко-комунистическата тайна милиция, заета с избиването на цвета на руската, а после, малко по-късно, и на българската нация.В един подвал (мазе) на сградата, където се помещава едно местно ЧК, като на конвейр биват убивани всякакви хора: интелигенти, духовници, богаташи, царски офицери, млади и стари, какви ли не, все елитни и подбрани, качествени хора. Става дума още за 20-те години, за ония кошмарни години, в които комунизмът пуща пипалата си и хваща, та да задуши, великата иначе руска нация и страна. ЧК заседава почти постоянно и издава "присъди", все смъртни, а пък после в подвала "присъдите" - присъдата е една: "Расстелять!", "Да се разстреля!" - биват изпълнявани по садистичен чекистки начин: с револверен куршум отзад в тила.
Комунизмът е започнал с изтребването на най-качествените хора, на личностите, на народния елит, на духовните водачи. За да остане само боклукът, простотията, която само да работи и да ръкопляска, зомбирана, превърната в най-аморфна "човешка", т.е. безчувствена, дебелокожа, алкохолизирана маса. Тъй че не се чудете защо в масовия случая човешкият матрьял у нас, пък и в Русия, е такъв: това е една от най-коварните последици на комунизма, довел дори до генетическо израждане цели нации. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар