Здравей, Томи,
Получих парите, 100-те лева. Много ти благодаря за помощта! Списание ИДЕИ все още съществува и заради теб. Поклон пред добрината, пред благородството ти! Малцина у нас са способни на такова нещо. Дано не звучат фалшиво тия думи, но ги пиша, защото ги мисля.
Аз преди време писах, че ако един човек дръзне да се откаже от по едно кафе на ден, то със спестените за 4 месеца пари - стотина лева - би могъл да участва в издръжката на списанието. Аз, например, отказах преди 4 години цигарите и благодарение на това със спестените пари успях да участвам в издаването не само на ИДЕИ, но и да издам няколко книжки. За жалост, освен ти и още един човек, за момента няма друг, който да подкрепя списанието по този начин. Въпреки апелите и призивите ми. Все още не зная как ще се издължа на издателя за новата книжка, но вече съм дал поръчката. Новият брой ще трябва да излезе към края на тоя месец, т.е. съвсем скоро.
А ето колко е просто - ако се намерят 7-10 човека, които веднъж на 4 месеца да отделят за списанието по 100 лева, то списанието би могло спокойно да съществува, при положение, че издателят и печатницата (изд. ИЗТОК-ЗАПАД) му правят доста голяма отстъпка. И дори при положение, че списанието почти не се продава - не стига до книжарниците - а предимно само бива подарявано на библиотеки и читалища, то тогава би могло да оцелее. Както и да е де, но не мога да не отбележа: как е възможно в цяла една страна, пък макар и малка, като нашата, да не могат да се намерят неколцина човека, които да участват в едно такова културно предприятие, а именно издръжката на едно непазарно, непечелившо издание като ИДЕИ. За фирми и богати спонсори не говоря: НИКОЙ, абсолютно никой до този момент, въпреки писмата и призивите ми, не благоволи да подпомогне по някакъв начин списанието! Вероятно така ще бъде и за в бъдеще. Което все пак показва нещо. (ОЩЕ >>>)
Получих парите, 100-те лева. Много ти благодаря за помощта! Списание ИДЕИ все още съществува и заради теб. Поклон пред добрината, пред благородството ти! Малцина у нас са способни на такова нещо. Дано не звучат фалшиво тия думи, но ги пиша, защото ги мисля.
Аз преди време писах, че ако един човек дръзне да се откаже от по едно кафе на ден, то със спестените за 4 месеца пари - стотина лева - би могъл да участва в издръжката на списанието. Аз, например, отказах преди 4 години цигарите и благодарение на това със спестените пари успях да участвам в издаването не само на ИДЕИ, но и да издам няколко книжки. За жалост, освен ти и още един човек, за момента няма друг, който да подкрепя списанието по този начин. Въпреки апелите и призивите ми. Все още не зная как ще се издължа на издателя за новата книжка, но вече съм дал поръчката. Новият брой ще трябва да излезе към края на тоя месец, т.е. съвсем скоро.
А ето колко е просто - ако се намерят 7-10 човека, които веднъж на 4 месеца да отделят за списанието по 100 лева, то списанието би могло спокойно да съществува, при положение, че издателят и печатницата (изд. ИЗТОК-ЗАПАД) му правят доста голяма отстъпка. И дори при положение, че списанието почти не се продава - не стига до книжарниците - а предимно само бива подарявано на библиотеки и читалища, то тогава би могло да оцелее. Както и да е де, но не мога да не отбележа: как е възможно в цяла една страна, пък макар и малка, като нашата, да не могат да се намерят неколцина човека, които да участват в едно такова културно предприятие, а именно издръжката на едно непазарно, непечелившо издание като ИДЕИ. За фирми и богати спонсори не говоря: НИКОЙ, абсолютно никой до този момент, въпреки писмата и призивите ми, не благоволи да подпомогне по някакъв начин списанието! Вероятно така ще бъде и за в бъдеще. Което все пак показва нещо. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар