Начало на един спор с г-н Стоян Стоянов, който има коренно противоположни на моите виждания за мястото на България в съвременния свят; ето какво написа тоя г-н и как моя милост му отвърна:Стоян Стоянов: Има хора в България, които таят огромна омраза към Русия! За наше добро обаче те никога не са имали добра почва под краката си тук!Членството на България в Евросъюза беше изтъргувано от една побесняла шайка, алчна за власт и пари! Заради личните си интереси, повтарям, заради личните, а не национални! Докато тези паразити усвояваха еврофодовете на бай Ганя му обясняваха, че най-голямото щастие е да маа крачоли из Европата! Но хората разбраха кое е по-добро за тях. Европа не ни иска продуктите, не ни дават да произвеждаме нищо, а пазарите на Азия ще ни поглъщат продукцията! Без производство и износ България няма бъдеще! Затова руския пазар е по-добър за нас - за хората, а не за ония паразити!Всъщност каквото е казал Путин то е станало!
Ангел Грънчаров: Всъщност, каквото е казал Путин то е станало! Нещо си се объркал; не Путин какво е казал е станало, а Азис каквото е казал, е станало :-) А на Азиса подражава Бойко и напоследък каквото Он каже, това става! Да бъдем в обществото на изостанала деспотична Русия, на Узбекистан и пр., разбира се че е дегенерация на страната ни; за тия, дето не им харесва ЕС, трябва да държим сметка, че за тях просто няма как да им харесва ЕС, щото те са поклонници на СССР… нещата винаги са свързани… (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар