Под публикацията Идеята именуването на българско училище на името на Стив Джобс е отлична – и точно затова ще срещне съпротива и неразбиране тази сутрин намирам следния многозначителен коментар, който ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; затова го публикувам и отделно; ето:
Грънчарооов, аз съм тръгнал да се жалвам, че улицата, на която живея, се казва „25 конгрес на КПСС“, а се оказа, че и по-зле от мен има: цяло училище „Ленин“ да има и то в Пловдив!
Кой казва, че комунизмът бил паднал?! Кога?! Къде, тук ли?!
А като слушах и оня младеж в предаването по БНТ, в което ти участва, с колко комунизъм му е напълнена главата – викам си: по-добре да останат така имената. (ОЩЕ >>>)
Грънчарооов, аз съм тръгнал да се жалвам, че улицата, на която живея, се казва „25 конгрес на КПСС“, а се оказа, че и по-зле от мен има: цяло училище „Ленин“ да има и то в Пловдив!
Кой казва, че комунизмът бил паднал?! Кога?! Къде, тук ли?!
А като слушах и оня младеж в предаването по БНТ, в което ти участва, с колко комунизъм му е напълнена главата – викам си: по-добре да останат така имената. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар