Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Доктор Стоичков се изразява на перфектен английски!



За начало на деня и на седмицата: малко заразителен здрав смях! Д-р Стоичков ще ни развесели като никой друг! Хубав ден и плодотворна седмица на всички!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Стоичков и неговия „английски” ще оставим без коментар, но иначе по-малките народи често са принудени от обстоятелствата да знаят чужди езици. Владеенето на чужди езици понякога се възприема като признак на начетеност и интелект, но това съвсем не е така. Ницше, сам класически филолог, казва, че знанието на езици е вредно, защото запълва паметта с думи вместо с факти. Освен това чуждите езици са препятствие към добър стил на родния език. Ницще отбелязва, че големите стилисти в литературата – древните гърци и французите – не са владеели чужди езици и именно затова са пишели толкова добре.

Ангел Грънчаров каза...

Сега разбирам защо и моя милост пише толкова добре на български :-) Освен руски и малко френски аз не зная други езици... ето каква била загадката на хубавото писане. :-) Прочее, не съм съгласен с Ницше тоя път: знаенето на един чужд език разчупва рамката, в която е обременена мисълта при едноезичието и безкрайно много разширява мисловния хоризонт. То е същото, да речем, да знаеш само шопския диалект, да речем, а да не знаеш дори книжовния български; каква ли ще е мисълта на едно предимно шопско ниво?! Знаем какво: Бойко горе-долу, със своята една прочетена книга (Винету) показва каква е мисълта при знаенето само на един език; прочее, он е едноезичен. Даже руски не знае прилично. Стоичков е същия. Нима мисленето на Стоичков е с широк хоризонт? Прочее, темата е интересна и би могло да се напише нещо по-детайлно по този въпрос...

Анонимен каза...

Мое нищожество поназнайва руски въпреки среден 3 в дипломата.За френската ми добра четворка спомен нямам от къде произхожда(закрой лафнетър да не духа ветър - единствен спомен).За българоправописният ми с отрицателен знак бих се оценил (имаше косъм в учебника).
Сега вече разбрах от къде причината за умноста ми. >:)-
А сега сериозно - това е гавра със Стойчков.Той е професионалис вложил "сърце" в своята работа.Тези които го употребиха са дребни души (не-професионалисти).Трябва да разделяме нещата (помията от бебето).
Румен Бърцов

Анонимен каза...

Това наистина е интересна тема. И аз когато за пръв път прочетох тази мисъл на Ницше, бях малко учуден, но като се замислих, ми стана ясно, че дори да не е 100% прав, в нея има нещо вярно. Знаенето на чужди езици наистина е нещо като прозорец към света или към други култури и поне на теория обогатява личността. От друга страна не е случайно, че в световната литература почти няма големи двуезични или многоезични писатели. Те може и да са поназнайвали чужди езици, но са пишели само на един. Явно не може да си голям стилист едновременно на няколко езика.

В България политиците и самопровъзгласилите се за такива обикновено с гордост пишат в биографиите си какви езици „владеят” – колко ги владеят е друг въпрос - и това се смята за признак на култура и начетеност. Всъщност обаче повечето от политиците в историята съвсем не са били полиглоти. Да кажем Аденауер, Хитлер и Кол не са говорели, респ. не говорят чужди езици. Хелмут Шмидт говори добър английски. Вили Бранд поради емиграцията си навремето в Норвегия норвежки, Ангела Меркел руски и някакъв английски. Между другото Иван Костов също не говори чужди езици. Сталин е говорел руски и, разбира се, грузински. Руският му е бил със силен акцент – винаги съм се учудвал на силния акцент специално на грузинците в сравнение с другите бивши съветски републики, същото е и с Берия и Шеварднадзе напр.,- но иначе го е владеел много добре. Ленин е бил полиглот, едно от любимите му занимания е било вечер в леглото да чете речници. Генералните секретари на КПСС след него не говореха езици, ако не се брои украинския на Хрушчов. Путин говори нелош немски и е понаучил вероятно напоследък малко английски. Клинтън има известни познания по немски. Тони Блеър поназнайва френски. Английската кралица имала добър френски. Симеон Сакскобургготски говори няколко езика, което обаче, както виждаме, не му пречи да е олигофрен. Александър Теодоров-Балан в спомените си пише, че в Бесарабия имало някакъв каруцар, който говорел еднакво български, румънски, турски и руски и в зависимост от пътниците разговарял с тях на техния език без проблеми. Но това, разбира се, е било на разговорно ниво, писател той не е бил.

Президентите и премиерите на страни, в които се говорят големи, световни езици като английски и френски, рядко знаят чужди езици. Същото се отнася и за съответните народи. Потърсете човек от американската, английската или руската провинция, който знае чужд език!

Според мен не е даже толкова важно да се знаят и ползват езиците за активно общуване, колкото пасивно, за да се черпи информация. А да се научим да разбираме пасивно даден език е много по-лесно. Всички българи например разбират сръбски, но все пак има някои тънкости. Самоч че всеки българин може за няколко месеца да се научи да разбира почти 100% сръбски. Виж, да се говори сръбски, при това правилно, не е лесна работа. Той е синтетичен (като руски напр.) и има 7 падежа. Между другото даже за книжовния (не и за разговорния) „македонски” трябват малко тренировки, ако искаме да го разбираме 100%, защото както знаем там има доста сръбски думи, както и новоизмислени такива.