Към всички приятели и познати във Фeйсбук! Да пробваме една тренировка за гражданско общество! Нали трябва да се учим да взимаме позиция по проблеми на деня?Става дума за църквата Света Марина в Пловдив и пловдивския митрополит Николай. Човекът е голям сладур, кара няколко скъпи коли (вероятно четири!) над 100 хил. лв. всяка, движи се с втора кола с (4-5) бодигарда, носи часовник за 30 хил., и не толкова сигурно, но не на последно място по значение, носят се слухове за връзки с чужди служби.
Проблемът с църквата Света Марина, накратко казано, е: тя е паметник на културата от национално значение със стари стенописи, които са заличени. На тяхно място са залепени отпечатани икони на изкуствена материя (мушами). Общата визия е лъскава, кичовска, в стил мутробарок!
От изказванията на митрополита става ясно, че смята да се разпорежда с парите на църквата като с негови, даже когато това противоречи на законите, както е в случая с ремонта на Света Марина. Смятаме, че посланието чрез скъпи коли, часовници, бодигардове, олигархичен приятелски кръг е несъвместимо с всяка обществена длъжност, още повече пък с духовна. Излъчването на мутролукс е в пълен дисонанс с очакванията на хората за смирение и скромност, за превес на духовното над материалното - каквато би трябвало да е същността на християнската църква. Също се чудим защо още не е дал пресконференция по темата дядо Николай.
Сега най-важното е да бъде спасен един паметник на културата и поне да се предотврати по-нататъшното опошляване на главната митрополитска църква в Пловдив – Света Марина, както и ремонтирането на други църкви по тази технология. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар