Всичко, което не се харесва на комунистите, е добро, разумно и необходимо

Публикацията А не знаещите истината шарани вярват ли вярват! е предизвикала нощес във Фейсбук показателен отклик на защитник на комунистическите, сиреч, на съветските колхозни форми на владеене и "стопанисване" на земята, доказали, прочее, своята абсурдност и нерентабилност в цялата история на колхозите и ТКЗС-тата. Ето неговия отзив и моя кратък коментар по тоя случай:

Земята де юре никога не е била отнемана, а ТКЗС-тата формално си бяха законни кооперации. Затова ликвидационните съвети, които се разпореждаха с частна собственост, бяха незаконни. Законът беше незаконе и противоречеше на здравият разум и конституцията, като много други подобни закони.

Не беше намерена демократичната форма и начин да се реши проблема, а наследниците на земя и внесен инвентар в кооперациите бяха ограбени. Бяха разпродадени на безценица или унищожени от ликвидаторите и управата огромни активи. Например АПКТ-о в Сливо поле притежаваше оранжерии, телекомплекс, консервен завод, завод за плодови сокове и т.н. Всичко беше разпродадено за жълти стотинки.

Разумно и справедливо беше според мен тези активите на АПК да се трансформират в акционерни дружества и акциите да се поделят като компенсация за неплащаната от години рента. (Димитър Димитров)

А ето и моя отговор на горната поредица от лъжи: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo