Боко бил нещо като олицетворение, емблема на българската държавност - представяте ли си?!

По някакво проучване, за което снощи съобщиха в новините, Бойко Борисов бил "премиер номер едно" на прехода, а няма да се учудя, ако скоро бъде обявен за "държавник номер едно" на България от възникването й та досега! Питам се обаче: какво ли толкова стори тоя шоумен на попрището на политиката и управлението та заслужи такова високо признание на малоумната природопопулация?!

Прочее, няма да се учудя, че агенцията, провела туй "изследване", просто да си е съчинила "резултатите", сиреч, да ги е фалшифицирала, щото нали знаете как е у нас: който плаща, той поръчва музиката! А ГЕРБ умеят явно да плащат, и то щедро, с което и може да се обясни необяснимата иначе любов не само на медиите, а и на съвъкупната природопулация към туй чудо от Банкя.

И тъй, какво толкова направи народния кумир в тия 10 години откакто, както се разбра наскоро, група бандити събраха пари, платиха на Симеон, та да го направи "генерал" и да му купят също пост в МВР, именно, да стане "главен секретар"? После някой години наред плаща на медиите, та Бойко Борисов си изкара главното секретарство из телевизионните студия - благодарение на което влезе така дълбоко в народното сърце. Тогава начинаещият чалга-политико-шоумен Боко се обръщаше към господаря си Симеон с "Ваше величество", а към началниците на Симеон, дето явно са плащали, та бодрата смяна на Симеон в лицето на същия тоя Боко да израсте така високо, към тях не мога да ви кажа точно как се е обръщал. Поради топлите отношения на Боко към Гоце можем да педположим, че двамата са имали едни и същи началници, сиреч, са нещо като бойни другари на тихия фронт, който в наше време е станал доста шумен, щото от ченгета гъмжи из медиите, из министерските кабинети, по върховете на властта и прочие. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo