Идва велик празник, идат радостни дни в ознаменуване на Рождество Христово; но можем ли да забравим тегобите, грижите и трудностите - за да се радва сърцето истински?! И можем ли да се престорим, че не забелязваме тоновете простотия, с които ни заливат отвсякъде? С които ни притискат до задушаване.Нека да се опитам да бъда "позитивен": щом сме живи, това е грандиозно! Нека да се радваме на тайнството на съществуването, в което Някой е благоволил да ни държи: възможно е пък и да сме достойни за такъв голям дар? Вярно е обаче, че за тия неща ний не се сещаме някому да благодарим: държим се така, че сякаш този някой е длъжен да ни осенява вечно с благодатта на съществуването. Вманиачили сме се да се държим така, че сякаш сме нещо като богове, а не слаби, смъртни и крайни човешки същества. Да, нещо като жалки, кухи, самозабравили се в суетността си "богове". Виж самодоволното лице на нашия народен кумир Б.Б. и ще се сетиш какво точно имам предвид. Но да не се отплесвам по тая плоскост, щото тръгна ли натам, няма спиране.
Навън, зад прозореца, е бяло, трепти простора от белота! Какво съвършенство!!! Цялата мръсотия е затрупана и сякаш е изчезнала, а светът, облян от белота, е като девствен в блясъка си! Чудо, същинско чудо е това! Забелязваме ли обаче чудесното в живота си ний, мърморковците, които сме вечно недоволни от всичко? Не че нямаме основания да сме недоволни, не казвам това, но пък нека да имаме добрината да отдадем дължимата дан на признателност към Оня, който ни е поставил в тоя прекрасен свят - и ни пази в безкрайния простор на студената Вселена, сякаш положил десница над него. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
3 коментара:
Това е на моменти поетичен и фееричен текст, но аз ще бъде по–прозаичен.
Тук се рисува някаква крайна, апокалиптична картина на българите и българското общество, която, както повечето генерализации, не отговаря на истината. Светът и обществото са далеч по-многопластови и сложни. А доколкото констатациите са верни, те важат ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Нима американците, португалците, гърците и филипинците и др. не се измъчват от безумни тъпи страсти и не са недоволни мърморковци? Впрочем мърморенето и оплакването не е български, а най-вече германски патент, и то при германския стандарт. Не ми се мисли как биха мърморили германците, ако имаха български стандарт.
Та наистина ли всичко това е присъщо само на българите? Излиза, че измежду всички 7 милиарда души на планетата има 8 милиона, които са абсолютно изключение. Българите са, така да се каже, богоизбран народ, макар и в отрицателен смисъл. Това е абсурдно. Разходете се малко по света, запознайте се с други народи и култури и ще видите, че не е така. Навсякъде хората са, общо взето, едни и същи, навсякъде готвят само с вода. Тези дни гледах филмчета за Северна Корея и се оказа, че въпреки свирепата диктатура и там хората не са загубили напълно човешкия си облик. И те имат глава, тяло, две ръце и крака и се държат повече или по-малко нормално, разговарят за литература и изкуство и т.н., даже имат чувство за хумор.
Освен това съвършени общества няма. България при всичките й недостатъци е далеч по-приятно място за живеене от 1944-1989 и далеч по-приятно място от огромното мнозинство държави по света в момента. Но както е казал Екзюпери, хората никога не са доволни от мястото, където са. Затова впрочем е и манията за пътуване у мнозина. Мобилността е важно постижение на цивилизацията, но 90% от пътуванията по света dnes са излишни и само допринасят за замърсяването на околната среда.
Не е априорно ясно, че да се родиш и да съществуваш е непременно по-добре от това да не се родиш и да не съществуваш. Тук може да се спори. Още Софокъл е казал, че най-голямото благо е да не се родиш изобщо. Не отговаря на истината и твърдението, че сами сме отговорни за всичко, което ни се случва. Никой не избира дали, кога и къде да се роди. Освен това има обективни обстоятелства, срещу които не можем да се борим. Епиктет и други стоици казват, че можем да се тревожим само за неща, които зависят от нас, но не и за такива, които не зависят от нас. Освен това не е ясно дали въобще нещо реално зависи от нас, защото е възможно свободата на волята да е само илюзия. Ако тялото е материя и подлежи на природните закони, а духът само негова функция без обратна връзка, всичко, което ни се случва, става без нашата воля. Това е мъчен и стар философски въпрос.
Витгенщайн например е бил на мнение, че няма смисъл да се опитваме да влияем на обществото и политиката, защото това е невъзможно и безсмислено. Много по-важно е ДА ПРОМЕНИМ САМИТЕ СЕБЕ СИ: „Само така мога да се направя независим от света, като се откажа да му влияя.”
Горното анонимно,разкай се бе,не маниполирай,вижда се лукавият в теб! Вижда се ясно!
Аз Тук съм ,бягайте!
Не мога да се съглася с твърдението, че мърморенето и оплакването е характерно за цялото човечество; то не е вярно за всички индивиди и нации, а само за някои. Принципът е: индивидите и нациите, които имат развито съзнание за свобода, не мърморят и не се оплакват, а се оплакват и мърморят ония индивиди и нации, които нямат такова съзнание. Лесно е да се обоснове защо е така. Всеки сам, ако се опита, може самостоятелно да усмисли защо е така. И да обоснове тезата си. Тъй че аз ще се въздържа да обосновавам защо е така.
Само свободният човек може да поеме цялата отговорност за случващо му се, а не мърморкото, който няма друга, по-голяма грижа от тази кому да прехвърли отговорността, кого да обвини че му е виновен за собствените неблагополучия. И това е лесно да се разбере защо е така.
Ние, българите, за жалост, не сме сред народите, които имат едно развито, добре култивирано съзнание за свобода. Това пък от своя страна води дотам, че и огромната част от индиввидите в нашите, българските среди, не разполагат с такова съзнание. На тази основа могат да се обяснят неблагополучията ни и като индивиди, и като нация. За други нации, особено пък проспериралите и проспериращите, ситуацията е съвсем различна. Прочее, съзнанието определя битието, а не обратното, както твърдят марксисто-комунистите.
Публикуване на коментар