Тия дни е време да се пишат дълбокомислени коментари за "най-значимото" в изминалата, 2011 година - и да се правят интригуващи прогнози за следващата, 2012 година. Отвреме-навреме дори и сериозни анализатори нямат нищо против да се превъплътят в нещо като политологически врачки, които да сведат до знанието на простолюдието не друго, а самото бъдеще. Аз лично нямам влечение към подобен род писания, но все пак ми се иска да обърна внимание на нещичко, което, по моя преценка, има по-голямо, пък дори и съдбовно значение, понеже ще повлияе върху същината на идващите, на задаващите се събития.
Ние, в България, от известно време сме свидетели на една крайно любопитна ситуация, която се нуждае от внимателно тълкуване и вникване. Народът повери съдбините си на един самозванец, именно на Бойко Борисов, който, по презумпция и фактически, всички знаят, че съвсем не става за управник. Не само защото си е чисто и просто една мутра, сиреч, е един бандит. Ала негова светлост, както и подобава за мутра, има ясно изразен авторитарен манталитет, който пък се нрави на голяма част от немислещата българска природопопулация, която го тури на трона. Както писа преди време някакъв анализатор, чието име не помня, у нас стана така, че простотията се възцари и в лицето на Бойко Борисов видя своя вожд, комуто повери съдбините си.
У нас в момента всичко е чалга и всичко е менте; даже и в натрапваната ни "култура", именно в "културния живот", тая мръсна пяна изби съвсем неудържимо, имам предвид същинската чалга като средоточие на съвременната народна душевност. А какво пък да кажем за политиката, за държавния живот, за медиите и за всичко останало?! Ако някой се запита какво е това чалга-журналистика, вместо да му обяснявам, ще напиша едно име - Николай Бареков - и той веднага ще схване за какво става дума. (ОЩЕ >>>)
Ние, в България, от известно време сме свидетели на една крайно любопитна ситуация, която се нуждае от внимателно тълкуване и вникване. Народът повери съдбините си на един самозванец, именно на Бойко Борисов, който, по презумпция и фактически, всички знаят, че съвсем не става за управник. Не само защото си е чисто и просто една мутра, сиреч, е един бандит. Ала негова светлост, както и подобава за мутра, има ясно изразен авторитарен манталитет, който пък се нрави на голяма част от немислещата българска природопопулация, която го тури на трона. Както писа преди време някакъв анализатор, чието име не помня, у нас стана така, че простотията се възцари и в лицето на Бойко Борисов видя своя вожд, комуто повери съдбините си.
У нас в момента всичко е чалга и всичко е менте; даже и в натрапваната ни "култура", именно в "културния живот", тая мръсна пяна изби съвсем неудържимо, имам предвид същинската чалга като средоточие на съвременната народна душевност. А какво пък да кажем за политиката, за държавния живот, за медиите и за всичко останало?! Ако някой се запита какво е това чалга-журналистика, вместо да му обяснявам, ще напиша едно име - Николай Бареков - и той веднага ще схване за какво става дума. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Господин Грънчаров, Вие виждам много го харесвате тоя Бойко.От тези безброй статии посветени на неhо.Ех, че внимание му обърнахте...
Спомнете си кой казва, по-точно един от неговите цитати.Отгатнете, български публицист и журналист.Циник и прочие.А именно: "В днешно време, балъците са повече от боклуците".Как бихте тълкували тази мисъл? :)
Борисе, трябва, драги, да четеш какво пишат другите, а не да се водиш само от заглавията. Ето, приписваш ми нещо, което и не мога да си го помисля. То това е признак на гениалните хора: не четат, а само пишат! Той че репликата ми е специфична похвала за теб. :-) Но не е зле да почнеш и да четеш както твърдят другите - особено когато речеш и да се изкажеш...
Това беше майтап де..сори...(Борис Митов)А за четенето.Аз дето се вика като не четях-пишех а сега-обратно... :D
Публикуване на коментар