Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Мисля, че е крайно време да се откажем от повърхностните, конвенционални обяснения на процесите в „бившия” комунистически лагер и да погледнем нещата в дълбочина.
„Разпадът” на Съветския съюз беше инсценировка. Комунистическите стратези съвсем съзнателно отидоха на разпускане на СССР и създаването на ОНД. Под повърхността старите зависимости и връзки между съветските републики, разбира се, останаха непокътнати. Защо беше направено всичко това? Отговорът е дълъг, но ето няколко откъса от меморандум на беглеца от КГБ Анатоли Голицин до ЦРУ от 26 март 1992:
„ОНД беше успешно инсталирана и започна да изпълнява конкретна нова геополитическа стратегия в рамките на дългосрочната обща комунистическа стратегия за конвергенция. Тези стратегии все още се направляват и координират от същите съветски стратези, които просто се отказаха от старата, износена идеология и познатите, но остарели схеми и се обърнаха към използването на геополитически фактори и новия потенциал на „реформираната” комунистическа система. Общото в тези геополитически стратегии е манипулацията и използването на „демократичен” и „независим” имидж чрез трансформацията от СССР към ОНД и нейните индивидуални членове, чиято природа Западът досега не е успял да схване.
Може да се различат следните надградени стратегии:
Първата стратегия включва ОНД и особено Русия, която да се обърне директно към дългогодишни американски съюзници като Германия и Япония и да обърне лоялността им от САЩ към икономически и политически съюз с ОНД и специално с Русия…
Втората надградена стратегия включва използването на „независимите” мюсюлмански държави в ОНД за по-тясно икономическо и политическо сътрудничество с фундаменталистите в Иран и другаде в ислямския свят…
Третата стратегия е обръщане на новия режим в Южна Африка от западната сфера на влияние към по-тясно ик. и пол. сътрудничество с ОНД…
Четвъртата стратегия е чрез манипулиране на промените в бившия СССР в дългосрочен план да бъдат радикално променени отношения между Съединените щати и Израел…
Само ако Съединените щати схванат калкулираната природа на промените и ленинистката стратегия зад тях ще разберат, че финансирането на икономическото възраждане на сегашната система Русия/ОНД ще даде на стратезите възможност да преследват по-ефективно своите цели на оркестриране на необратима промяна в баланса на силите и в крайна сметка конвергенцията със Запада.”
Голицин е писал това преди 20 години. Опасявам се, че Западът не успя да схване измамния характер на разпада на СССР, комунистическите стратези постигнаха много от целите си и вече вероятно е късно за сериозно противодействие. Плановете на Москва се намират в много напреднал стадий на осъществяване.
Публикуване на коментар