Преди няколко дни публикувах писмата, които си обменихме с един колега, млад учител по философия: Способните, пък особено и млади учители сякаш са съвсем нежелани от установилата се в образованието на България бюрократична система. Нашият разговор продължи и тъй като смятам, че поставяме важни и болезнени за съвременното училище теми, помолих този млад човек да даде разрешението си да публикувам отново писмата ни. С оглед някои ръководни фактори да не бъдат уязвени и евентуално да му отмъстят, се налага отново да запазя името на този човек в тайна; ето какво си казахме:Г-н Грънчаров, ето един показателен пример: когато изпратих в канцеларията текст на Георги Марков за принтиране - за да бъде използван в час по етика и право - шефката го прие лично и каза, че за пръв път и се било случвало да получава нареждане (?!) от учител! Просто нямам думи! Честно казано, карам ден за ден с идеята да ги заразя тия хора към свободолюбие и съмняване във всичко, което им се казва, като, разбира се, спазваме едни общочовешки принципи.
Ама трябва да ви кажа, че не съм от най-лесните и ще видят зор с мене, поне до края на учебната година - когато ми изтича договора. Непримирим съм към такива неща и ще се видят в "неочаквано лоша ситуация". Разбира се, ще се стремя всичко да е добре изиграно. Но демотивацията и огорчението бяха много силни за мен и повече от 10 дена съм "болен"... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар