Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 9 декември 2011 г.

Покана за културно събитие в Пловдив, заповядайте!



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Жалко, че научавам за това събитие със закъснение. Лист и Галоа са съвсем различни, но велики личности. Слушайте повече Лист, включително късния Лист, който в много отношения антиципира атоналната музика на 20-ти век. А Галоа умира само на 20 години. Ако беше живял по-дълго, несъмнено щеше да стане един от най-великите математици на всички времена. Той и така си е велик.

Ето един забавен епизод с Лист и Брамс:

Първата среща на Лист (1811-1886) и Брамс (1833-1897)

Сутринта в сряда на 15 юни 1853 Лист свири своята соната в си минор в присъствието на Брамс и няколко пианисти и цигулари. Това е и първата среща на Лист с младия Брамс. Американският пианист и ученик на Лист William Mason (1829-1908) пише по този повод:

Накрая Лист слезе долу и след малко общи приказки се обърна към Брамс и каза: “Бихме искали да чуем някои от Вашите композиции, когато сте готов и имате желание да ги изсвирите.”

Брамс, които явно беше много нервен, протестира, че е напълно невъзможно за него да свири в такова разконцентрирано състояние и независимо от настояванията на Лист и Ремени не можа да бъде убеден да се доближи до пианото. Виждайки, че няма напредък, Лист отиде до масата и взе първата композиция на Брамс, която лежеше там, а това беше едно съвсем нечетливо написано скерцо и казвайки “Е добре, тогава аз ще трябва да свиря”, постави нотите на пианото.

Често бяхме ставали свидетели на неговата чудесна способност да чете композиции от пръв поглед и го смятахме за непогрешим в това отношение, но независимо от доверието ни в неговите способности и двамата се опасявахме, че може да се случи нещо ужасно, което да разруши нашата безусловна вяра. Така че когато постави нотите на скерцото от Брамс на пианото, ние треперехме за резултата. Но той го прочете по такъв великолепен начин – като едновременно със свиренето коментираше устно музиката, че Брамс беше учуден и очарован. Лист също така изсвири и част от сонатата в до мажор на Брамс.

Малко по-късно някой помоли Лист да изсвири своята собствена соната, произведение, което по онова време беше съвсем ново и което самият той много харесваше. Без колебания той седна и започна да свири. Докато свиреше, стигна до една много изразителна част на сонатата, която винаги пропиваше с изключителен патос и в която търсеше специален интерес и съчувствие от страна на слушателите. Хвърляйки поглед към Брамс, той установи, че той дреме в креслото си. Лист изсвири сонатата докрай, стана и напусна стаята. Аз седях така, че Брамс беше скрит от погледа ми, но осъзнавах, че се беше случило нещо необикновено и мисля, че Ремени по-късно ми каза какво.

Ремени потвърждава разказа на Мейсън в интервю за Ню Йорк Хералд от 18 януари 1879: “Докато Лист свиреше най-възвишено за учениците си, Брамс мирно спеше във фотьоил или поне изглеждаше, че спи. Това предизвика неодобрението на всички присъстващи и всички изглеждаха учудени и разсърдени. Аз бях втрещен. На излизане попитах Брамс за поведението му. Единственото му извинение беше: “Бях капнал от умора. Не можех да се боря с това.”

Честността към младия Брамс изисква да се признае, че в този ден във Ваймар е много горещо, а Брамс е пътува цялата предишна нощ, за да пристигне.

На тръгване Лист му подарява инкрустирана кутия за пури за надпис “Брамс”. Лист очевидно преодолява своето раздразнение, ако то е било предизвикано от сънливостта на Брамс, но двамата никога не стигат дотам да херсват особено музиката на другия.


Из спомените на ученика на Лист Frederic Lamond (1868-1948):

Чисто механичните постижения на пианистичната техника не значеха много за него. Той презираше чистата скорост, на която толкова много държат днешните пианисти. Спомням си един пианист, който изпълняваше полонеза в ла диез-мажор от Шопен с голяма наслада. Когато стигна до прочутия октавов пасаж в лявата ръка, Лист го прекъсна, казвайки: “Не искам да знам колко бързо можете да свирите октави. Искам да чуя как набира сили тропотът на полската кавалерия и как тя побеждава противника.” Тези няколко думи са много характерни за Лист.