Способните, пък особено и млади учители сякаш са съвсем нежелани от установилата се в образованието на България бюрократична система

Във Фейсбук получих едно интересно съобщение, касаещо значим проблем, на което отговорих незабавно; публикувам и двете, и съобщението, и моя отговор, като по разбираеми причини няма да съобщя имената на човека, който ми пише - понеже не съм взел съгласието му; но същественото е друго, заради това, по принципни подбуди, се решавам на тази стъпка; ето какво ми пише тоя човек и как аз му отговорих:

Г-н Грънчаров, млад учител съм (-- г.), преподавам от 2 месеца в ... гимназия. Не мога да Ви опиша колко много Ви благодаря за нещата, които пишете в Свободната академия. Въпреки, че съм млад, никак не ми липсва опит в живота. Завършил съм Класическа гимназия и психология в СУ, отделно съм се занимавал с множество хобита в областта на изкуството и различни професии.

Според мен учениците, с моя метод на преподаване - а аз използвам Сократов метод, комбиниран с много видеоматериали за илюстрация на понятията, както и много честа смяна на вниманието с различни методи, за да задържа концентрацията - научават много повече. Бях много доволен и дори започнах да се успокоявам и да си върша работата... Докато не дойде ПРОВЕРКАТА! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo