Каквато ни е държавата - такава ни е и журналистиката! Свободна и независима журналистика се прави от свободни и независими журналисти. А свободни и независими журналисти могат да се появят само измежду свободни и независими хора. И съвършено вярно е, че свободната и независима журналистика може единствено да се финансира сама - именно чрез самата си свобода и независимост, което е най-големият и капитал. Но това е капитал, който може да се оцени само от свободни и независими хора.Хора, които са много чувствителни към всякакви рамки и уважават най-вече принципа (не помня кой го беше казал, Кърт Вонегът, Рей Бредбъри или Хемингуей): „Ако ти дадат разчертана хартия, пиши накриво!“ Не може журналист, който зависи и се моли на когото и да е за насъщния си, да бъде независим и свободен. У нас на практика няма пазар на медиите - защото няма на практика свободни граждани, които да са толкова материално обезпечени, че да имат пари да си купуват вестници, каквито си харесват или пък да плащат солените такси за гледане на телевизии или слушане на радиа по техен вкус. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
В България има предостатъчно независими, свободни личности. Бедността няма пряко отношение към свободата и независимостта, защото истинският човек би предпочел да е беден, но свободен. Това, че няма независима, свободна журналистика се дължи не на липсата на свободни личности, а на липсата на пари у тези свободни личности. Медии се правят с финанси, а те са основно у посткомунистическата олигархия. Затова в медиите отиват да работят като журналисти не личности, а нищожества.
Публикуване на коментар