Новата 2012 година започва с хубав знак: слугата на руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия и олигархия Гоце Първанов заминава в политическото небитие, другояче казано: отива на политическото бунище! Това е хубав знак за многострадалната българска демокрация, на която безскрупулни играчи-марионетки като агент Гоце и агент Сава (Ахмед Доган) таковаха майката, и то без капчица съжаление!Според мен лично Гоце Първанов трябва да си заминава при господарите, именно, да се преселва в Москва, където му е мястото: изобщо няма да се учудя ако и той - подобно на канцлера Шрьодер, дето се опозори като получи добре платена длъжност в "Газпром" в замяна на свършените докато беше на власт услуги! - се пресели окончателно при досегашния си работодател в Москва; таман ще е по-близо до идола си Ленин и ще може секи ден да му поднася цветя в Мавзолея!
Сега, след като Гоце си тръгва към Москва - там, където е политическото небитие и политическото бунище за разконспираните агенти-предатели на България! - е крайно време да дооформя за печат своята отдавна подготвяна книга под условното заглавие ГОЦЕВИАДА, в която съм събрал най-важните, най-знаковите си публикации през годините на тема "Гоце Първанов". По едно време бях събрал всичките си до една статии на същата тема, ала книгата доби застрашителни размери: почти 1000 страници текст! Затуй трябваше да я очистя от излишното, както се чисти мраморът, та из недрата му да излезе и да засияе извайваната от скулптура прекрасна статуя; само дето тоя път "статуята" ще е много грозна, отвратителна даже: един български предател и слуга на душманите на България ще бъде представен в тая книга в истинския си лик. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар