Забелязал съм, че у нас е същинска рядкост някой, който работи, прави нещо ценно и значимо, да бъде оценен от друг човек, да бъде, както се казва, похвален, но искрено, сиреч, да му бъде призната известна заслуга или принос. Обикновено ние посрещаме постиженията и успехите на други хора с презрително свити устни; това може би се дължи на добре известното обстоятелство, че "българска добродетел" не е нещо друго, а тъкмо... завистта.Дадена личност може да бъде оценена обаче само от друга личност; подобното се привлича от подобно; да се възхитиш от някаква личност може само ако ти самият си личност, а не безличност; безличниците си имат други кумири. Прочее, не зная дали сте забелязали, че в нашите медии обикновено ни натрапват не стойностни личности, а по-скоро безличници, които са способни да впечатляват безличната аморфна маса. И ето, в противоречие с установилата се традиция, искам да кажа някоя добра дума за една личност, от която се възхищавам; става дума за големия журналист и писател Евгений Тодоров от Пловдив.
Познаваме се с Евгений отдавна, още от годините преди 1989-та, когато той, главен редактор в Телевизионния център в Пловдив, ме беше поканил, та да разговаряме, разбира се, не за друго, а за свободата. Аз тогава бях асистент по философия в ПУ "П. Хилендарски", пишех много по "перестроечни теми" във вестниците, и ето, той ме покани, за да разговаряме за свободата - в единствената тогава телевизия. Минаха години, в един период Е.Тодоров сякаш изчезна; сега, от неговите собствени книги разбрахме, че малко след идването на промяната в 1989-та година той сам напуска престижната си работа в телевизията и се захваща, както подобава за един свободен човек, с бизнес. Митарствата му в ония мутренски години в бизнеса ги е описал твърде "сочно" в забележителната си книга "Записки по българския преход... този скапан начин на живот", която заслужава да се прочете непременно.
Razgovor za blogovete, za svobodata i za... by aigdb
По едно време той създаде своята Пловдивска обществена телевизия, която е значим, а аз бих казал уникален феномен на българския медиен "фронт". Както и подобава за човек с творчески потенциал, неговата телевизия има рядко богати на смисъл предавания, носещи и излъчващи настроение, една особена задушевност; той създаде телевизия, която може да ти е приятел в истинския смисъл на тази дума. Евгений в тия предавания дава думата на много талантливи, в това число и млади хора; убеден съм, че един ден студентите по телевизионна журналистика ще се обучават по предаванията на Пловдивската обществена телевизия, създадена и ръководена вече толкова години от Евгений Тодоров. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар