Георги Хаджийски, мой Фейсбук-приятел, е публикувал следната мисъл на великия философ Брух (Бенедикт) Спиноза:Едва ли можем да си представим по-лошо състояние в една държава от това, при което почтените хора са прокудени в изгнание като злодеи, защото убежденията им са в разрез с общоприетите, и те не умеят да ги прикриват.
Рекох да коментирам малко мисълта на Спиноза, да внеса едно допълнение към нея; ето какво написах там, на стената си във Фейсбук:
По-лошото състояние на държавата е - да поправя малко стария Бенедикт, щото той е живял в други, значително по-достойни времена и затова съвсем не познава нашето - когато свестните и почтените хора живеят прокудени, като чужденци, в собствената си страна, един вид са приковани да живеят в нея без възможност да я напуснат, и при това убежденията им са в разрез с "убежденията" на мнозинството.
Което, прочее, в българския случай, няма никакви убеждения, а се стреми винаги към пошлия си чалгаджийски кеф...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
9 коментара:
Здравейте г-н Грънчаров,
Днес случайно в коментар в един форум попаднах на линк. Към сайт с ужасен дизайн - черен фон, трудно се чете... Но линкът беше към доста интересна статия. Стори ми се, че е дори журналистическо разследване, макар и анонимно.
Но посоченото в него ми светна отговора защо Борисов бързо се освободи от Плевнелиев и защо бързо направи министър Лиляна Павлова. Ако имате очи за разваляне, прочетете оригинала в следния линк, ако не, ще си позволя да го пре-постна по-долу:
http://www.free-bg.net/index.php/%D0%9A%D0%BE%D1%8F-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%9B%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0
„Лиляна Павлова е много добре подготвена, с необходимите качества, естествено се вдига на следващо стъпало“, заяви премиерът Бойко Борисов на заседанието на Министерския съвет, когато беше решено точно тя да стане министър на регионалното развитие и благоустройството на мястото на подалия оставка кандидат за президент Росен Плевнелиев. Такова беше предложението и на самия Плевнелиев.
Нека разберем, какво означава това „естествено“ стъпало в кариерното развитие и как се стига до него.
В историята на Русия има интересен факт, който е малко известен на широката българска публика. До идването на власт на император Павел І, руските дворяни са записвали в армията своите новородени синове. Така, с годините, роденото с право да управлява дете, получавало поредните офицерски чинове. Затова, в руската армия е имало голям брой офицери с високи чинове, които не са имали необходимите военни умения, познания и практика, но когато е идвало времето реално да влязат на военна служба, те са заемали високи командни постове. Павел І предприема мерки за премахването на тази практика.
Споменах този факт, защото съдбата на най-младия министър в кабинета на Бойко Борисов – Лиляна Павлова (тя няма навършени 34 години) е един от примерите, как руските порядки от осемнадесети век се прилагат и днес в „демократична“ и „европейска“ България.
Впрочем, тя все пак не е най-младият министър за последните 20 години - когато стана министър и вицепремиер в кабинета на Симеон Сакскобургготски, Николай Василев бе на 31 години. Между тях двамата има и друга прилика, но за нея ще стане дума по-късно.
Лиляна Павлова е родена през декември 1977 г., а през 1997 г. - още преди да навърши 19 години, в края на първата й година като студентка в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), тя става финансов мениджър на проекта „Програма за обучение на мениджъри”, финансирана по програма ФАР.
(следва)
През 1999 г. (на власт е правителството на Иван Костов) - преди да стане на 21 години и все още незавършила висшето си образование, тя вече е:
- експерт по международни проекти към Института за следдипломна квалификация към УНСС;
- експерт в Координационно звено по ИСПА в Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
- офис-мениджър по Програма ФАР, Темпус – проект Национален академичен център по мениджмънт и капиталови пазари;
- продължава да бъде и финансов мениджър по Програма ФАР – „Програма за обучение на мениджъри“.
Народната мъдрост, че е невъзможно да се носят две дини под една мишница е опровергана тотално! Л.Павлова съумява да носи не четири, а даже пет „дини“ – ако прибавим и това, че е студентка в УНСС.
Меко казано, добър старт, като се има в предвид, че за да заемат посочените длъжности (особено експертните), на „простосмъртните“ са им необходими поне едно висше образование и солиден стаж в областта. За „подробности“ като спечелване на задължителните конкурси в съответствие с приетия през 1999 г. Закон за държавния служител няма какво и да споменаваме.
През 2002 г. (годината когато тя завършва и следдипломна квалификация по право в УНСС) - по време на управлението на НДСВ и когато е вече е на „солидната“ възраст от 24 години, Л.Павлова става експерт и веднага след това началник на отдел в дирекция „Национален фонд” към Министерството на финансите. Отделът й е с изключително важни функции - финансово управление, контрол и сертификация на средствата от ЕС. Тя запазва този влиятелен пост и по време на Тройната коалиция през 2005 г.
Тази кариера доказва, че Л.Павлова е изключително ценен кадър за поне четири политически сили – СДС (преди разцеплението му), БСП, ДПС и НДСВ. Явно, умее да разпределя, отпуска и контролира изразходването на средствата от ЕС по начин, който удовлетворява всички тях, ако се възползваме от юридическия термин – „представлявани заедно и поотделно“.
През 2009 г. на власт дойде партията на Бойко Борисов - ГЕРБ. Едно от най-важните й предизборни обещания беше подобряването на усвояването на отпусканите по линия на ЕС фондове и отстраняването и наказването на високопоставените чиновници, които доведоха нещата до там, че парите, които внасяхме в ЕС са повече от тези, които получавахме. По логиката на това обещание, Л.Павлова би трябвало незабавно „да изхвърчи“ от заеманата висока позиция.
Това и става, но по по-особен начин. Тя „изхвръква“, но нагоре и на 32 години става заместник-министър на регионалното развитие. Така към „Политическия фенклуб“ на младата икономистка се присъединява и ГЕРБ.
И на тази позиция обаче, Л.Павлова не е рекордьор. Рекордът е на Делян Пеевски, който на 25 години стана заместник-министър в Министерството на политиката при бедствия и аварии, оглавявано от Емел Етем в кабинета на Сергей Станишев. И с него Л.Павлова има нещо общо, но и за това – по-късно.
(следва)
Ресорни на заместник министър Л.Павлова са Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие", Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" и (внимание!) - Дирекция „Европейски инфраструктурни проекти". За кабинета Борисов използването на еврофондовете най-вече за изграждане на инфраструктурни обекти е стратегическа задача и това е изключително важна позиция.
В качеството си на заместник-министър и (разбира се) със съгласието на премиера Б.Борисов и министър Р.Плевналиев, Л.Павлова влиза в Съвета на директорите на „ФЛАГ ЕАД“, където има решаващ глас.
Това е Фонд за органите за местно самоуправление в България, създаден съвместно от българската държава и Европейската банка за възстановяване и развитие през март 2007 г. като „инструмент на държавната политика за регионално развитие“ (така пише на сайта му). Фондът разпределя десетки милиони. Пак на сайта му е казано, че „Мисията на Фонда е да подкрепи усилията на българските общини и общински дружества в процеса на подготовката и успешното изпълнение на проекти по Оперативните програми (ОП)/Програма за развитие на селските райони (ПРСР), които са насочени към модернизиране и разширяване на общинската инфраструктура и към създаване на устойчиви и модерни местни общности. Фондът отпуска заеми на общини и на общински дружества, които изпълняват проекти, одобрени от Управляващите органи на ОП/ПРСР, както и на общини за подготовка на проектни предложения.“
Да разясним тези думи, типични за българската административна лексика. Това всъщност са наши, български пари - от държавния ни бюджет. Възстановяването на средствата от еврофондовете става след завършването на обекта или даден етап от него, след одит от евроексперти и то в обем по тяхна оценка. Ако се окаже, че осъществяването не отговаря по цена, качество и изпълнение на заложеното в одобрения проект, средствата не се възстановяват от ЕС и направените разходи остават за сметка на българската държава, т.е. – българския данъкоплатец.
Реално, Фондът дава пари „на когото трябва и за каквото трябва“. Пример в това отношение са станалите скандално прословути проекти на кмета на Сливен Йордан Лечков, който нееднократно е изразявал пред медиите задоволството си от проявеното от страна на Л.Павлова „разбиране“ и „готовност за съдействие“. Още един пример – според някои информации, община Правец кандидатства или ще кандидатства за отпускане на средства за рехабилитация на път от местно значение. „Особеното“ тук е, че пътят води до един единствен обект - известната бивша вила на Тодор Живков, ползвана сега от Валентин Златев, шеф на „Лукойл – България“ и личен приятел на премиера Борисов. Дали и този „европроект“ ще бъде одобрен?
Всички държавни постове изискват стабилно образование. Или поне – наличие на някаква диплома. Както вече видяхме, заемането на поредните постове в държавната администрация от новия ни министър, в някои случаи изпреварва получаването на необходимия образователен ценз, но…
Според скромната (и доста неясна) официална биографична справка, Л.Павлова е доктор по икономика и магистър по „Публична администрация и европейска интеграция”. Завършила е Варненския свободен университет и е бакалавър по „Международни икономически отношения” в УНСС. Има специализация по право през 2002 г. в УНСС.
Прави впечатление, че е показана годината на следдипломната квалификация по право, но не и кога Л.Павлова е станала бакалавър и магистър.
Сигурно си има причина за това.
(следва)
Може би, защото Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет е дала оценка и е акредитирала Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ чак през 2001 – 2002 г. (с валидност на акредитациите до 2006 г.) за степен „бакалавър“ за следните специалности: българска народна хореография, информатика, психология, промишлени изкуства, противодействие на престъпността и обществения ред и педагогика на обучението по музика. По това време, университетът все още няма акредитирани специалности за степен „магистър“, а по специалност „Публична администрация и европейска интеграция“ няма акредитации дори и за бакалавър. От кога Л.Павлова е магистър по тези науки, къде е станала такъв, валидна ли е дипломата й или си имаме нов случай тип „Калина Иванова“?
Както казват в Пловдив - „Тайна, майна!“
Справка в базата данни за присъдените от Висшата атестационна комисия научни степени и легализирани/приравнени научни степени, която включва информация за периода от 1962 до 2010 г. (когато ВАК беше закрита) показва, че Лиляна Павлова Павлова е доктор на науките от 24 октомври 2006 г., като защитената от нея тема е „Управление на средствата от структурните фондове на Европейския съюз в Р.България (приложен инструментариум)“.
Звучи много научно (или наукообразно?), ако… не се сетим, че точно това са функциите на ръководения от Л.Павлова отдел в министерството на финансите. Чист късмет нали - понякога и описанието на служебните задължения става за дисертация! Но както се казва, това да е кусурът!
Не е много ясно къде е била докторант, но след като (отделяйки от ценното си време на началник на отдел в министерството на финансите) в началото на 2005 г. е преподавала във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ като хоноруван асистент, много вероятно именно там тя да е станала и доктор по икономика (докторантите са длъжни да „навъртят“ преподавателски часове – имат задължителен хорариум). Но това отново ни връща към въпроса за нейната магистратура - как така докторант без диплома за магистър?!
Не по-малко впечатляващо от образованието и кариерата е и имотното и финансово състояние на Л.Павлова към 31 декември 2010 г. Това става ясно от декларацията й пред Сметната палата.
Собственичка е на луксозен апартамент от 163 квадрата в столицата, получен от наследство. Тя и съпругът й притежават два луксозни автомобила – Мицубиши Каризма с оценка 16 хил. лева, Мерцедес Е - за 20 хил. лева и мотоциклет Ямаха Темакс за 8000 лв.
Любопитен е произходът на наличните финансови средства на семейството и начинът по който са описани в декларацията.
Лиляна Павлова има 40 000 евро (приравнени в декларацията на 80 000 лв) и още 20 000 лв. Съпругът й – Пламен Николов има 10 000 щ.д. (приравнени на 13 800 лв).
За всекиго е ясно, че приравняванията са правени „на око“ – при фиксирания курс на лева към еврото 1,95:1, 40 000 евро се равняват на 78 000 лв. По подобен начин стоят нещата и с доларите. Как така и защо, финансов „спец“ като Л.Павлова е допуснала такива елементарни „грешки“?
Да не би пък да е свързано с факта, че всички тези пари са дадени на двамата като „дарения“? Още повече, че и Мерцедесът и Ямахата са купени преди 2010 г. също с пари от дарения. Нещо повече – съпругът Пламен Николов е закупил през 2010 г. 666 акции на стойност 5 854 лева, които също са от дарения. Кои са тези толкова щедри дарители?
„Тайна, майна!“
(следва)
През 2010 г. двамата съпрузи са получили и заплата. Тя – 17 000 лв и 9 000 евро (отново „на око“ приравнени на 18 000 лв) и Той – 6 000 лв. Получили са и още 5 607 лв от станалата нарицателна в обществото „друга стопанска дейност“ . Каква ли е тази „друга стопанска дейност“?
Защо като заместник-министър, който е държавен чиновник, Л.Павлова е получавала заплата в евро също е загадка. Едва ли са от командировъчни пари - финансистите правят голяма разлика между „заплата“ и „командировъчни“, а и 9 000 евро са твърде много за командировъчни за една година. Според справките, единственото й „работно място“ извън министерството е в борда на директорите на държавната фирма „ФЛАГ ЕАД“, за която вече говорихме. Да не би пък, някои „богоизбрани“ държавни чиновници вече да получават заплати в евро? (Напр. като грижа да не пострадат от инфлационните процеси!) Как се начисляват данъчните отчисления и осигуровките върху такива доходи? Или пък, Л.Павлова „работи“ и на друго, необявено място, което е нарушение на Закона за държавния служител?
„Тайна, майна!“
Дойде моментът да се върнем на историята за съвременния български вариант на историята с руските дворяни. Важното е да се родиш „със сребърна лъжичка в устата“, като издънка в „подходящата“ фамилия, а останалото се нарежда само. Дали е така - оставям това на вашата преценка.
Дядото на Л.Павлова – Георги Павлов е висш функционер на БКП (член на ЦК), министър на химическата промишленост и личен приятел на Тодор Живков, а баба й Лиляна (на която е кръстена министър Л.Павлова) дълги години е първи заместник - завеждащ отдел „Организационен” на ЦК на БКП. Според спомени на съвременници, тя е била твърда привърженичка на Сталин и на неговите методи на управление. За лични заслуги към Т.Живков, на Г.Павлов дори е била отпусната сумата от 20 000 лв. (По спомени на Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов) За времето си, това са огромни пари - за сравнение, масовите заплати са под 150 лв, нова лека кола струва под 5 000 лв, а тристаен апартамент в София – 8 000 – 9 000 лв.
Вероятно, точно от тях двамата (баба и дядо) министър Л.Павлова е наследила и луксозния апартамент в София, който според някои информации, също е получен от сем. Павлови от ЦК на БКП.
Бащата на министър Л.Павлова – Павел Георгиев Павлов е завършил висшето си образование и е защитил аспирантура през 1983 г. в СССР – в Московския енергетичен институт. Преди ноември 1989 г. е работил в ЦК на БКП и в БАН. От 1998 г. е шеф на катедра „Публична администрация“, а от 2000 г. е заместник – ректор на (нали познахте?!) Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Впрочем, той е бил и редовен доцент в УНСС.
Това не е единственото поле на изява на Павел Павлов. По времето на правителството на Жан Виденов, той е главен съветник и заместник – началник отдел в Министерския съвет. Според някои информации е работел в ресора на вицепремиера и министър на строителството и благоустройството Дончо Конакчиев. Сега, Дончо Конакчиев е професор във Факултета по Администрация и управление (отново познахте къде, нали?!) във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
(следва)
На Павел Павлов не може да се отрече едно нещо – той притежава завиден политически усет, който му позволява винаги да е „в крак с времето“. Доказва го един „дребен“ факт – през 2009 г. той е спонсор на ПП ГЕРБ и става дори председател от нейната квота на РИК във Варна. А може и да не е проява на усет, а на партийна дисциплина.
Майката на министър Л.Павлова, която е рускиня, също е с престижна работа по времето на социализма. Тя дълги години работи в Българската Национална Телевизия.
По-нагоре написах, че между Л.Павлова, Николай Василев и Делян Пеевски има нещо общо. Общото е един град – Варна, нашата „морска столица“, за която може да се каже, че е изцяло оплетена от паяжина от „тънки червени нишки“.
По време на управлението на кабинета на Жан Виденов имаше популярен политически виц, гласящ, че на изток, България граничи с Красимир Премянов. Според някои зевзеци, сега трябвало да се казва, че на изток страната ни граничи с ТИМ.
Не са прави зевзеците. Сега почти цяла България е ТИМ. Ако (все още) това е донякъде спорно твърдение, то за Варна почти никой не се съмнява. Там всичко става само с разрешението и съгласието на ТИМ или на кмета (с три мандата от БСП, сега кандидат за четвърти, но вече от ГЕРБ) Кирил Йорданов, което отново ни връща на ТИМ.
Известно е, че създателите на ТИМ са били свързани с военното разузнаване от времето на социализма и по-точно – със специалното поделение на ВМС в Тихина (т.нар. „тюлени“). Бившият вицепремиер Н.Василев пък е син на бившия шеф на военноморското разузнаване капитан І ранг Васил Василев…
През 2001 г., след идването на НДСВ на власт, Делян Пеевски като студент втори курс, на 21 години стана парламентарен секретар на министерството на транспорта и същата година – шеф на борда на директорите на пристанище Варна, което е също в „ареала“ на ТИМ.
Случайно или не, но началото на истинския възход и разрастване на ТИМ в държавен мащаб съвпада с управлението на НДСВ, продължава по време и на управлението на Тройната коалиция и сега при ГЕРБ. Това е и времето на възхода на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Чисто съвпадение, нали?
Също съвпадения са и многобройните научни и обществени прояви, организирани от Варненския свободен университет съвместно с фирми на групировката ТИМ. Както е съвпадение и това, че през лятото на 2009 г. точно в този университет, един от основателите на ТИМ Марин Митев защити с отличие дипломна работа по архитектура пред изпитна комисия, в която влизаше ректорът на университета проф. Анна Недялкова. Темата на защитения проект е „Жилищна група от три сгради за постоянно обитаване, част от жилищен комплекс от затворен тип в курортния комплекс "Св. Св. Константин и Елена". Проектът е бил реална поръчка на клиенти от Русия, които вече са били закупили и земята, върху която да бъде изграден комплексът.
Във Варна е така – бизнес и наука вървят „ръка за ръка“.
(следва)
Нека видим, какво общо има сегашният министър Л.Павлова с Варна. Освен че учи и преподава във Варненския свободен университет, тя става един от учредителите на сдружението на магистрите по публична администрация и социални дейности „Академика – Магистър – Интелект“. Сдружението е образувано от две други – „Академика“ и „Магистър“. Л.Павлова е един от представителите на „Академика“. Освен нея, сред тях са баща й проф. Павел Павлов и проф. Дончо Конакчиев.
В „Академика – Магистър – Интелект“ се включва и Пепа Маркова Ризова, член на НС на НДСВ, а негови почетни членове са ректорът на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, областният управител и (естествено!) кметът на Варна Кирил Йорданов.
Съединението прави силата! В името на (все)общото благо. Но не и в този случай.
„Академика – Магистър – Интелект“ бързо доби скандална известност. Повод станаха някои действия на Пепа Ризова, която беше обвинявана от част от членовете му във всички „смъртни грехове“ - пране на пари, присвояване на средства и фалшифициране на документи. Заговори се за „политически чадъри“, замесени бяха депутати и прокуратура…
Друго, което свързва Л.Павлова с Варна са декларираните като придобити от съпруга й през 2010 г. 666 поименни акции. С тях той става скромен миноритарен собственик на по-малко от 1% от акциите на „Агрия Груп Холдинг“, седалището на който е във Варна. Холдингът стартира своята дейност през 1996 г., а сега е крупен играч в областта на търговията с минерални горива, преработвателната промишленост, агробизнеса, търговията със зърно, хранително-вкусовата промишленост, производството на възобновяеми енергийни източници и други (напр. една от дъщерните фирми се занимава с охранителен бизнес в София). Последните му действия през тази година са свързани с изкупуване на огромни количества земеделска земя. Целта е, собствената му земя да достигне 30 000 декара, а обработваната (заедно с арендованата) - 150 000 декара.
Дали холдингът е свързан по някакъв начин с групировката ТИМ не е ясно на широката публика. Известно е обаче, че основен район на действията му е североизточна България и нейната „житница“ – Добруджа. Но пък и публична тайна е, че ТИМ (донякъде съвместно с фирми, свързвани със СИК) контролира голяма част от тържищата за селскостопанска продукция и най-вече – на зърно именно в този район.
От тази гледна точка, 666-те акции на министерското семейство придобиват символично значение. Не само защото според някои, 666 е числото на Дявола.
През 2009 г. някои медии писаха, че неуспелият ни кандидат за еврокомисар и бивш министър на външните работи Румяна Желева била „принцесата" на ТИМ. Дали? Имат ли ТИМ и други „принцеси“?
„Тайна, майна!“ Или пък не чак до там?
Е, това е на кратко историята за това, коя е министър Лиляна Павлова и кого представлява. Всъщност – нищо ново под Слънцето. Тя действително (както каза премиерът Бойко Борисов) е подготвена (още с раждането си) да ни управлява и изкачването й на следващото стъпало в нейната кариера – министерското е естествено. Дошло му е времето.
Само дето не разбрах, защо депутатите от БСП гласуваха „против“ приемането й за министър. Може би, за да потвърдят неувяхващата сентенция, че докато си имаме такъв Парламент и такива политици, не ни трябва нов цирк."
Край на статията.
Аз само се питам - има ли начин тези факти да се проверят и ако съвпадат дори и на 30 процента, да се ядосаме! Ама много!!!
Но какво да правим, ако сме в такава ситуация? Платон, респ. Сокат (в „Държавата”) съветва следното:
Все вошедшие в число этих немногих, отведав философии, узнали, какое это сладостное и блаженное достояние; они довольно видели безумие большинства, а также и то, что в государственных делах никто не совершает, можно сказать, ничего здравого и что там не найти себе союзника, чтобы вместе с ним придти на помощь правому делу и уцелеть. Напротив, если человек, словно очутившись среди зверей, не пожелает сообща с ними творить несправедливость, ему не под силу будет управиться со всеми дикими своими противниками, и, прежде чем он успеет принести пользу государству или своим друзьям, он погибнет без пользы и для себя, и для других. Учтя все это, он сохраняет спокойствие и делает свое дело, словно укрывшись за стеной из пыли, поднятой ураганом. Видя, что все остальные преисполнились беззакония, он доволен, если проживет здешнюю жизнь чистым от неправды и нечестивых дел, а при исходе жизни отойдет радостно и кротко, уповая на лучшее.
Българският народ е народ-мечта за всеки тиранин - сбор от хора, които се мразят помежду си и са прекалено заети да се прецакват един друг, вместо да се обединят и да отстояват правата си пред властта.
Никола
Публикуване на коментар