Владиката Николай перманетно е обладан от бесове

Прочетох едно интервю на Христо Марков, което, убеден съм, ще е полезно да се прочете от повече хора, заслужава си. Иска ми се да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, поради което давам неговия линк, както и голям откъс от него; ето:

Ицо, как ще коментираш най-новия скандал, който разпали в Пловдив владиката Николай Пловдивски?

Пловдивския патрика откакто го инсталираха през февруари 2007 г. не е спрял да възпроизвежда скандали. Имам чувството, че е перманетно обладан от бесове. И е обяснимо като погледнем най-верните му другари – прононсирани комунисти-безбожници, както и масони, ама то май е едно и също.

Ами иди, Мария, в храма „Св. Марина” и виж последното бесовско дело на младия „дядо” – превърна паметник на културата в панаирджийско шапито. Библейските сцени, изписани от Никита Одринчанин в 1856 г. по негово нареждане се замазаха с гипс и отгоре патриката налепи мушами, да, да мушамени тапети и обяснението му е „защото били лъскави”. Подът от римски плочи на хиляди години бе разкъртен, плочите потрошени и на тяхно място сложи китайски мрамор, излъскан като самия владика. Паметник на културата се превърна в бална зала, където владиката може да завърти един менует, но не да проповядва скромност и смирение.

Вдигнаха се пловдивски творци, архитекти, общественици, протестираха, писаха сигнали – пълно мълчание. А държавата е принципал на църквата-паметник на културата, но бесния владика казал, че не ги признава. Разбираш ли, той определя кое е паметник и кое не. Мой приятел, свещеник, каза, че храмът вече го няма и го е срам да влезе: „Дядо Арсений – казва – живееше благочестиво и се е обърнал сто пъти в гроба!”. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo