В публикацията Шистовата победа на Русия и готвеното „окончателно решение“ за България намирам откъс, който преценявам за изключително важен и показателен; смятам, че е наложително да се акцентира върху него, понеже показва развитие на медийната политтехнология за управление на България, която доведе до върховната, почти диктаторска власт не кой да е, а бодигарда на комунистическия диктатор Тодор Живков, същия оня, който на два пъти се е опитвал най-официално да продаде България на СССР, на Русия; ето тоя многозначителен момент, който според мен заслужава да се осмисли по-внимателно:... Думата ми е за друго - за артилерийската подготовка, която руските лобисти осъществиха успешно на този етап на българска земя, каквато опитаха и другаде, например в Полша, но не успяха. Тук знайни и незнайни екологично загрижени граждани, мнозина вероятно най-искрено, бяха организирани от невидимата ръка на хора с явно големи възможности за координиране, разгласяване, подготовка на пропагандни материали, прокарване на медийни изяви и най-вече - на нещо като „арабска пролет” с канонада от балкански псувни в интернет срещу плахите гласове на разума, диктуващ България да не забранява нещо, което дори не знае дали притежава. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
5 коментара:
http://ned3.blogspot.com/2011/09/blog-post_10.html
Съветският съюз, респ. Русия има огромен опит в организирането на „спонтанни масови народни протести” по целия свят като например прословутото движение за мир в Западна Европа и САЩ по време на студената война. Никсън навремето дори дава задача на ЦРУ да установи дали СССР стои зад тези пацифистки движения и протести и отговорът на ЦРУ е, че няма данни за участие на Москва. Днес знаем обаче, че Москва е основната движеща сила зад тези протести, но тя успешно успява да скрие своето участие дори от ЦРУ.
Колкото до българското общество, то непрекъснато и привидно много успешно встъпва в борба с „тираничната империя на североизток” от България, защото след 1989 почти неизменно гласува за антикомунистически, прозападни и антируски сили. ГЕРБ днес също е антикомунистическа партия за ЕВРОПЕЙСКО, не руско развитие на България. Фундаменталният проблем е другаде и на всички мислещи демократи той е добре известен. За да цитирам отново Анатоли Голицин:
„Създаването на контролирана „политическа опозиция” прави възможно въвеждането на измамни „некомунистически” и „демократични” структури. Дори т.нар. „свободни избори” не представляват проблем за комунистическите партии. Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” комунистическите партии неизменно са в печеливша позиция. Винаги печелят техните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати... Но докато упражняват водещата роля, комунистическите партии се правят на невидими – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.
Комунистите успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници и че новите структури на властта въпреки тяхната привидно демократична форма в действителност са структури, които са направени по-функционални и по-ефективни и са въведени от комунистическите партии „отгоре”... Поради контрола на комунистическите партии „бившите” страни от Съветския блок не са истински демокрации и няма да станат такива в бъдеще. Да се мисли другояче означава да се отдаваме на пожелателно мислене. Приемането на фалшивата „политическа опозиция” от страна на Запада като автентична логически доведе, както и беше запланувано, до днешното положение на безкритичното приемане на измамната „демокрация” като истинска демокрация.
В СССР, респ. Русия и Източна Европа, комунистическата партия решава резултата от изборите. Тя запазва властовия си монопол чрез контролирани „реформатори” и „консерватори” и чрез контролираната „многопартийна система”… В съветската „демокрация” няма автентична, организирана политическа опозиция и не съществува реална възможност такава опозиция да се появи. Истинските антикомунисти в тези страни несъмнено в частни разговори казват: „Те се преструват, че ни дават демокрация, ние се преструваме, че сме свободни.” Всеки опит да се формира автентична, неконтролирана политическа опозиция бива смазван както направиха Денг и китайската армия на площада Тиенънмън, Илиеску и неговите миньори в Румъния или чрез използването на танкове, както заплаши Младенов в България. По съшия начин несъмнени ще се подходи при аналогични опити в Полша, Чехословакия и Съветския съюз, респ. Русия от сегашните ”реформатори”, които така ще разкрият отново грозните си ленинистки и сталинистки лица. Съветската „демокрация” ще остане диктаторска в своето отношение към истински политически опоненти… Съветската „демокрация” ще остане фасада, зад която комунистическата партия със своя властови монопол ще дърпа конците и ще манипулира марионетките. Западните анализатори и наблюдатели имат склонността да се фокусират обсесивно върху поведението на отделни индивиди… в руската политика като Горбачов, Елцин, Козирев, Руцкой, Явлински, Шеварднандзе… сякаш всеки от тях е лично мотивиран кариерист, който подобно на западните политици се бори за власт и влияние. Изпуска се от внимание факта, че всички тези характери – всеки един от които тръгва от службите за сигурност, Комсомола и други контролирани структури – са свързани колаборатори, които следват обща стратегия. „Демократизмът”, който демонстрират, е преднамерен, за да прикрие това.”
Или както казва един чешки дисидент:
Комунистите и техните другари могат да управляват Европа и без брутален комунистически режим. Техният нов, „хуманен” тоталитаризъм работи задоволително. Масмедиите и цялата политическа власт са в ръцете на комунистическите мафиотски структури. Те имат монопол в банковата сфера и цялата икономика.
Между другото днешните полски президент и правителство в никакъв случай не са антируски, напротив. Друго беше положението с Качински, но той - колко удобно! - загина при самолетната катастрофа край Смоленск.
Публикуване на коментар