Бъдещето на историята Написано от Франсис Фукуяма
Нещо странно се случва в днешния свят. Както глобалната финансова криза, която започна през 2008, така и продължаващата криза на еврото, са продукти на модела на слабо регулиран финансов капитализъм, който се появи през последните три десетилетия. Но въпреки масовия гняв срещу държавните помощи за Уол Стрийт, не се появи никакъв подем на ляв американски популизъм в отговор на това. Възможно е движението Occupy Wall Street да има някакво по-продължително въздействие, но най-динамичното популистко движение от последно време е дясното Чаено парти, чиято главна мишена е регулиращата държава, която се опитва да защищава обикновените хора срещу финансовите спекуланти. Нещо подобно важи и за Европа, където левицата е анемична, а дясно-популистките партии са в настъпление.
Има няколко причини за тази липса на мобилизация отляво, но най-важна сред тях е несполуката в областта на идеите. За миналото поколение, идеологическата висота беше задържана от либертарианската десница. Левицата не беше в състояние да предложи някаква друга правдоподобна кауза освен завръщането към една вече недостижима форма на старомодна социалдемокрация. Тази липса на достоверна прогресивна контра-инициатива е нездравословна, защото конкуренцията е нещо също толкова добро за интелектуалните дебати, колкото и за икономическата дейност. А сериозният интелектуален дебат е спешно необходим, тъй като настоящата форма на глобализиран капитализъм подкопава социалната база на средната класа, на която се основава либералната демокрация. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
6 коментара:
Филм, който заслужава да се види:
http://www.youtube.com/watch?v=v0yO6Q9NQyg&feature=watch-now-button&wide=1
Този интересен текст повдига много въпроси и би могъл да бъде коментиран надълго и нашироко.
Фукуяма беше обявил „края на историята” и окончателната победа на либералната демокрация, но сега явно сам вижда, че нещата не са така прости и че е избързал. Вече и най-големите оптимисти не могат да си затварят очите пред глобалната криза на капитализма и либералната демокрация. Човечеството стои на прага на епохални промени, не непременно в положителна насока. Впрочем кризите, революциите, войните и нестабилността винаги са съпътствали човешката история и дори империи и общества, които са изглеждали непоклатими като Египет и Рим в крайна сметка са рухвали.
Според мен не съществува единна теория или схема, която да обяснява задоволително човешката история и обществото. Нещо повече – ние не знаем дали историята и обществото въобще се подават на подобна рационализация. Може би историята е един съвсем хаотичен, случайностен процес, в който в крайна сметка не властват никакви закономерности. Витгенщайн на едно място се пита дали въобще могат да се разпознаят скритите движещи сили на историята.
Интересни мисли за историята изказват днес мнозина, един от тях е руският историк и социолог Андрей Фурсов.
«А. Фурсов выделяет три тяжелых системных кризиса, глубоко потрясших человечество: кризис «длинного» шестнадцатого века, крушение Западной Римской империи (гибель античного мира) и кризис верхнего палеолита (древнекаменного века). Каждый из них представляет свой тип кризиса.»
http://readr.ru/andrey-fursov-rukotvorniy-krizis.html
„Мир доживает последние относительно спокойные десятилетия перед кризисом-матрёшкой, аналогов которому не было и который, похоже, сметёт не только капитализм с его сторонниками и противниками, но всю посленеолитическую цивилизацию. И если человечеству удастся, пусть сократившись в численности до 0,5-1,0 млрд. пережить его, то новый социум скорее всего будет отличаться от Цивилизации не меньше, чем она отличалась от Палеолита.”
(http://www.apn.ru/publications/article17606.htm)
«Первые признаки нового надвигающегося кризиса, – продолжает А.Фурсов, – умным наблюдателям из западного истеблишмента были видны уже на рубеже 1960-1970-х годов. Действительно, к середине 1970-х годов окончилось беспрецедентное тридцатилетие в истории капитализма, материальные достижения которого по многим показателям превышают таковые полуторавекового периода 1800-1950 годов. В это тридцатилетие казалось, что кризис («Тридцатилетняя война» XX века – 1914-1945 гг.) преодолен и мир надолго возвращается в «золотой век» капитализма а la эпоха 1815-1914 годов. Однако в истории ничто, в том числе «золотые века», не возвращается. Славное тридцатилетие после Второй мировой оказалось всего лишь короткой вспышкой накануне кризиса, короткой передышкой внутри начавшегося в 1914 г. системного кризиса капитализма, его сладким «бабьим летом», исчерпавшим себя к середине 1970-х годов. С тех пор кризис развивается по нарастающей.»
http://readr.ru/andrey-fursov-rukotvorniy-krizis.html
За Китай искам само да добавя, че той въпреки икономическите успехи се намира в изключително тежка криза от всяквкао ествество – демографска, екологична, финансова и т.н. и е заплашен от социална експлозия. Това е много опасно, защото режимът може да търси решение на проблемите си по пътя на експанцзията и агресията. Въобще голямата опасност е, че от кризата на капитализма и демокрацията може да се възползват антидемократични сили, били те десни или леви.
Понякога си питам как са се чувствали римляните в късната античност в периода на упадък на Римската империя и отговорът може би е: приблизително като нас днес в Европа и Северна Америка. Повечето хора интуитивно днес чувстват, че става нещо нередно, но не могат да разберат какво точно, политическите елити и лидери са неспособни да водят и предложат решения, в малцината, които си дават сметка какво става, не са в състояние да променят нещата. А „варварите” междувременно са готови да поемат нещата в свои ръце.
Много добра публикация!
На практика се оказва ,че към дадения момент не може да се защитят финансово интересите на средната класа,и тя ще продължава да се топи.Няма създадена идеология политическа и икономическа за защита на интересите на огромна част от населението.Технологиите и алчните корпорации прибират световното богатство,и унищожават социалните придобивки на населението.Държавите стават все по „несоциални“ защитаващи интересите единственно на мощните корпорации и банки.
kilikanzer
Но критичната точка все още не е достигната. В населението все още има капитали. Когато те свършат, ще настане икономически хаос, революции, граждански войни. Така или иначе обществото на все по-бедните, ще достигне критичната точка на оцеляване и ще се наложи да защити присъствието си на този свят. Чакат ни гладни години, размирици, смърт, политически нестабилни общества.
kilikanzer
Аз ще се изкажа по повдигнатите сериозни проблеми съвсем скоро, в отделна публикация...
Публикуване на коментар