Иска се време за да излекуваме раните, които комунизмът нанесе на народното тяло и душа

Днес във Фейсбук получих съобщение от г-жа Ив. К., която преди време си поръча някои мои книги; бях я помолил да ми напише отзива си като прочете някоя от тях; ето, сега е прочела първата книга и ми пише как я е възприела, което за мен, като автор, е много ценно, особено като се вземе предвид, че поради произвола на разпространителите и книжарите моите книги си стоят арестувани по складове и борси, без да имат възможността да стигнат до своите евентуални читатели; аз вече много пъти писах, че за мен този факт е твърде болезнен, сравних го бавно, мъчително убиване на автора; та ето какво ми пише все пак тази читателка:

Здравейте, г-н Грънчаров,

Малко разсрочено във времето, но все пак успях да прочета книгата "Страстите и бесовете български". Страхотни разсъждения, в смисъл много реални и действителни ситуации сте разкрили и много логично и правдиво сте извлекли и поуките и следствията от тях. Дано повече хора имат очи и уши да ги осмислят.

Ние като общество наистина сме се откъснали от автентичните си корени и боледуваме, но най-лошото е, че не правим нищо да променим това. Напротив - утежняваме положението си с едно безконечно, напълно излишно и вредно мърморене. Духът ни е още слаб за да преодолее "силата на тежестта, която ни дърпа надолу". Иска ми се да се случи, т.е. духът ни да почне да възвръща силата си. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo