Получих днес ценно за мен писмо, което публикувам и в блога - за да споделя със своите читатели задоволството си от него; правя това, защото блогът е моя дневник, в който отбелязвам всичко, което ме е развълнувало или впечатлило; все пак това е моят си дневник; ето самото писмо, а по-долу можете да прочетете и моя отговор:Здравейте, г-н Грънчаров,
Честита Нова Година! Нека тя бъде изпълнена с много здраве и творчески успехи!
Когато имам време чета от книгите Ви. Просто съм доста заета тези дни. А пък и Вашите книги не са романи за да се четат бързо. Трябва да се разсъждава върху прочетеното и могат да се четат и препрочитат.
Не са ми чужди като тематика. Съжалявам, че българските автори и философи като Вас остават неоценени от читателите. И някакси остават непознати, а се рекламират чужди книги на нашумели чужди автори.
Всичко, което пишете, ми е близко и понятно. Описано е на разбираем език, лесно смилаемо.
Дано да имате повече читатели занапред! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар