Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
понеделник, 20 февруари 2012 г.
Лекция на Д.Камерън по проблеми на философията на политиката
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Консервативната политическа философия по принцип е правилна, но за съжаление днес почти няма останали вече класически консерватори, всички са някакви „нео”консерватори и „нео”либерали и независимо от декларациите всъщност стоят много вляво.
Англия има големи исторически заслуги за развитието на демокрацията и капитализма, които при всички недостатъци и слабости са най-свободното и най-справедливо общество в историята досега. За съжаление именно от англосаксонските страни тръгна и модерният потребителски, финансово-спекулативен капитализъм, който е обречен. Отчаяните „антикризисни мерки” на политиците само отлагат развръзката, но не я отменят. Напротив, сривът ще бъде толкова по-страшен, колкото повече се отлага.
Опасното е, че задълбочаващата се социално-икономическата криза на съвременния капитализъм с голяма вероятност ще прерасне в политическа и от това може да се възползват антидемократични сили.
Иначе Англия въпреки приказките за демокрация и равенство е изразено класово или кастово общество, което няма аналог на континента, да не говорим за България, която традиционно е балканското общество с най-слабо социално разслоение. За добро или за зло българите наистина всички са повече или по-малко равни. Затова и опитите на българските комунисти след 1944 да идентифицират и репресират някакви „класови врагове” е съвсем изкуствен и несъстоятелен. Никакви „класи” в марксисткото разбиране на думата в България не е имало, а малко само по-мързеливи и оттам по-бедни и по-трудолюбиви и оттам по-заможни селяни и занаятчии. А за „пролетариат” почти не можело да става дума.
Публикуване на коментар