Кръстю каза: Поздрав! (смях)
Ангел Грънчаров: Отвратителна комунистическа извратеност! Наистина, тъпо и извратено до... смях със сълзи! Боже мили, нима може още български человечески същества да се вдъхновяват от такива извратени емоции - и да харесват песен като тая, за която ни подсеща Кръстю?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
5 коментара:
Завладяващи, емоционални изпълнения!
Наистина трябва да си изперкал от комплекси и омраза, за да правиш аналогия с някой си Кръстьо
Ето, примерът за такава извратеност не се забави :-) "Завладяващи емоционални изпълнения!" :-) Смях до задавяне може да породи такова едно изявление, стига да не беше толкова позорно предателството спрямо Родината, което стои зад иначе безобидната емоционална перверзия...
Смей се! Няма лошо! така ще изгониш част от Омразата, затлачила изтерзаната ти душа.
Кръстю има основно предвид, че когато др.Ленин казва "Интелигенция, не мозг нации, а её говно", сякаш е имал предвид по-голямата част от нашата и преди и сега, която види ли поредния Голям брат, не знае мярка в "ласките". Е, не цялата , разбира се , но като гледам представената в интернет...Преди нямаше интернет и я избиваше на песни и стихове (пак смях).
Това наистина е извратено и гротескно, но има и нещо друго: старите съветски певци като Гнатюк, Магомаев, Кобзон, Лещенко и т.н. имат качествени школувани гласове и могат наистина да пеят – за разлика от олигофрените-представители на съвременната главно англосаксонска поп-музика. Гнатюк например има повече глас от всички жестикулиращи като маймуни поп-„звезди” от рода на Майкъл Джексън, Мадона и лейди Гага, взети заедно, и с лекота би ги издухал от сцената. Много хубави са и песните на Ян Френкель, който всъщност не е певец, неговото е т.нар. „музикантско пеене”, например великата „Журавли”:
http://www.youtube.com/watch?v=Q3brHYS9NC8
Но нека не бъда разбиран неправилно: за съжаление тези иначе качествени съветски изпълнители бяха използвани от комунистите за пропагандни цели и така опротивяха на мнозина.
Колкото до съвременната масова англосаксонска поп-култура – тя наистина има някои нелоши постижения, но като цяло прекалено бива натрапвана от масмедиите, с което също има опасност да опротивее на хората подобно на съветските песни преди 1989. За щастие днес обаче всеки е свободен да гледа и слуша, каквото му харесва, така че никой не длъжен да слуша рок, поп, рап или чалга, а може да следва собствените вкусове и влечения.
Публикуване на коментар