Моите записки по темата за истинския университет отиват към своя край; миналия път написах текста Вечната идея за университет - опит за вникване, с която смятах да завърша, ала ето, че се оказа, че едната линия на повествованието ми, именно "личностно-историческата", т.е. касаещата моята лична история, не бе доведена до "закръглеността" си, остана незавършена. На това основание ми се налага да напиша още едно есе - или както искате го наречете, аз самият не съм уверен какво е то, но ще бъде каквото се получи - към което и пристъпвам тази сутрин.Станало е така, че в нашите специфично български условия да си университетски преподавател е твърде престижно, а да си учител в училище е крайно непрестижно; колкото е престижно да си университески преподавател, толкова и дори още малко повече е непрестижно да си преподавател в гимназия, да речем. Моя милост има шанса да работи и в двете сфери, тъй че имам погледа и ми се ще да поразсъждавам над тоя факт. Мисля, че е интересно да се разбере на какво се дължи тая престижност на университетското "преподаване", а също и на какво се дължи непрестижността на преподаването в училище. Да, странен феномен е тази крещяща диспропорция и ми се иска да вникна по основателно в него. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар